Херувим Петринов
Лабиринтът е измислица |
Прашната пътека в дъното наникъде не води...
Лабиринтът е измислица. Стъпките сами подсказват
за посоката в кервана с шепнещите думи.
Обърнал страница на притчата лъжлива —
виждаш, розовият храст гори в огнището
на залеза. Миг преди смъртта и с писъците
на пожара шиповете пак в мастилото
на пиршеството са призвани. Една муха
опърлена по пясъка пълзи, отнасяйки
добрата вест в хобота си — от запад
легионът на нощта настъпва...
И после нека воините да са щурци,
в прохладата на песента им
нека тъпанът на бунта вечен да прелива.
Нека и завесата над синьото се спусне,
Прологът над прашната пътека...
Тишината – само в мършата крайпътна...
Помиарите от разни раси вият приветливо.
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, декември 26 @ 21:35:18 EET изпратено от veseleil
Подведено под:
Краища | * | поезия |
2419 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.1
Гласа: 10
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|