Константин Михайлов
заклинание |
черна пластмаса
жълто стъкло
червена чиния
с изтекло месо
късна вечеря
гости дошло
служи за маса
потното легло
съновидя танци
слънчесъщества
златни хвърлят гланци
неживи вещества.
светът е разпънат
и лети навън
авалон отстъпен
вижда ни се крит
по- нататък кипър,
а зад него родос,
дето криви кълки
бронзовият колос.
"стига си се мъчил-
-викам на руснака,-
край морето тръгвай
дето искам аз
в център средземите
водния лазур
трябва да насели
родния народ.
москва ще оставим
нека да изгние
сред проклетите
угрски блата!"
1.07.00.
К. Михайлов. Тюмень.
Забележка: Превод: Мария Вирхов
| |
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4
Гласа: 1
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|