Бети Файон Дишащия хълм | Страница: 3/5
Тома, който се съмнява
Познавате ли Тома? Не?
Ами това е другият приятел на Мари. Той стои и гледа света. Съмняващ се. Когато го питат „Какво правиш, Тома?“, казва, „Не сте ли чели теорията за луцидността в есето на Сартър за Бодлер?“
Иди, че чети Сартър.
За луцидност Мари като че си имаше някакво понятие. Струваше й се, че това е Луцифер, когато е бил дете, или децата когато са малки. Е, нещо го обърках, но май беше нещо като „Тома когато се съмнява, че вече е станал голям, а пък не е.“
Както и да е. Важното е, че Мари се притеснява за него и постоянно го пита:
Е, Тома, как е днес със съмнението?
А Тома отговаря: „Не, че искам да съм такъв, но днес има особено малка вероятност. Би ли ме прегърнала!“
Мари пита Тома дали вярва, че ако го прегърне, ще му стане по-добре, а после го пита дали ще повярва в прегръдката й, и...
През това време Тома я прегръща много зарадван и казва, че дори когато си представя прегръдката на Мари му става по-добре.
Е, а това не значи ли че вярваш в това, че като те прегърне приятелката ти... или пък приятелството какво е, или да кажем, че би могъл да обичаш някой човек, който като те прегърне и...
Не, не и не! Тома отказва да спре да се съмнява, скръства крак, взима много делово и сериозно от вътрешния джоб на сакото си тънка книжка — много обича да държи такива книжки във вътрешния джоб на сакото си – и започва да чете някой, когото Мари още не е чела.
Налага се Мари бързо да посети книжарницата. Търси дълго из рафтовете книжката на Тома и никога не я намира. Винаги са много тънки или пък вече са се изчерпали. Когато се оплаче на Тома, че книжката е толкова тънка, че се е наложило да я търси един час, докато се отлепи от гърба на някоя дебела и как е възможно толкова много да се съмнява от такива тънки книжки, той възразява много ироничен:
„Съжалявам, че е толкова тънка, може би, за да убеди теб трябва да е доста дебела...“
Сега е ред на Мари да забучи нос в книгата. Идва й да стане, да му дръпне книжката от ръката и да му каже най-искрено:
„Моля те, бъди малко по-малко луциден с приятелите си!“, обаче още не е научила какво е това да си луциден. Ами ако и тя е такава без да знае...
Затова най-камуфлиращо се навежда и се зачита. Тази дума „камуфлирам“ пак от него я знае, и междувременно разбра, че за да не те виждат всички колко си „депри“ (идва от депресия, ама Тома я казва по-свойски), „камуфлираш“.
Така е, днес обещава да е един много съмняващ се ден.
Назад (2/5) - Напред (4/5)
| |
| |
Още сведения | публикувано на вторник, септември 05 @ 06:00:58 EEST изпратено от samolet
Подведено под: Блок за жените | * | проза |
12606 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.27 Гласа: 11
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|