литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Алайда Асман
От кореспонденцията в писма към имейл екзерсис




Науката се състои не само в университетски и извън-университетски изследователски звена, в аудитории, конферентни зали и лаборатории. До към средата на ХХ век тя имаше още един locus classicus, който, доколкото виждам аз, е на път да изчезне: личната кореспонденция. Този медиум на научен обмен, който са изнамерили пишещите на латински хуманисти, солидно се е наложил от средата на ХVІІІ век и до средата на ХХ век е останал първостепенна платформа за изследване, мислене и аргументиране. По правило публикуването на нови възгледи и тези се е предхождало от такъв комуникативен обмен на ръкописна основа, в който по пощенски път са били консултирани нови резултати и важни слаби места в посоката на изследването.

Че е било така, е буквално тактилно достъпно. Трябва само да се отиде в архивите, където се съхраняват наследствата на учени. Преобладаващият дял от тези наследства имат специализираните кореспонденции в писма, които, в случая на канонизираните учени, вече се публикуват и в рамките на изданията на събраните им произведения. Това, което днес се отразява в архивите, някога е било централна част от научния живот. Към ритъма на живот на учения не рядко е спадал стриктен разчет на дневния ред, който е предвиждал сутрин да се изнася семинар, а след обеда, след обедната дрямка, да се посвещава най-вече на кореспонденция. Научното значение, което се е придавало на кореспонденцията, се проявява както в бюджета на времето в дневния режим на учения, така и в грижовността и културата на писането. В този медуим полуформално се е предартикулирало, онова, което е можело по-късно да се прочете в статии и глави от книги; тук са се изпробвали новите мисли, доколко са приемливи и издръжливи, преди да са излезли отпечатани. Благодарение на това ръкописно първопроходничество, науката остава до голяма степен една комуникативна работа, която в своята писмена оформеност е била съществено задължена на разговора.

Можем да се попитаме, какво е станало днес с тази комуникативна форма. Дали и в днешния век също ще има значими кореспонденции в писма, които си струват да бъдат архивирани и издавани? Комуникативният обмен в науката продължава да се провежда и дори форсирано, но формите са се променили. Една от тях е сивата формулярна проза на специалните изследователски звена. Този жанр на общо и интерактивно писане има най-вече един изследователско-финансиращо-стратегически статус и е остарял веднага щом е постигната желаната цел за набиране на средства от публичния сектор. Направо е трудно да си представим, а и не е непременно желателно, че след отмирането ни по-късните поколения някога ще открият за себе си този вид текстове и ще се заемат с публикацията на тези подвързани в брошури томове.

Друга форма, в която продължава да е жив ръкописният разговор на учените, е сутрешният и вечерният имейл екзерсис, който също е станал неотменна част на научния дневен режим. Ако оставим на страна потопа от спам, с който нашите предци още не е трябвало да се занимават, имейл каналът е врата към глобалния свят, през която в нашите PC-та и офиси нахлуват много повече неща в сравнение с откъснатия и акустично изолиран кабинет. Да се пишат имейли има една спортна страна, която можем да сравним със скуоша: важното е да се върне възможно по-бързо с едно леко пърхащо движение. На преден план е бързината на реакцията: на което не отговориш веднага, то изчезва и е затрупано, ако перифразираме Ницше: “мигът, сега хоп е тук, и хоп е отминал, преди това нищо, след това нищо”. Това има малко общо с вглъбеното изпробване на собствените мисли в споменатото насам-натам при размяната на писма, поради което не трябва да се очаква, че архиварите на бъдещето — дори да приемем, че това изобщо ще е технически възможно — ще консервират в своите сиви сандъци този извор за научна комуникация.

Тук обаче веднага трябва да се добави, че междувременно имейлът и интернетът са се развили до основно нетериториално място на науката. Инертността на печата вече не може да издържи на конкуренцията, когато става дума текущо да се оповестяват нови резултати или да се предоставят на общо разположение масиви от данни. Дигиталният поток от данни способства за демократизирането на науката, като изравнява пада между център и периферия и способства да могат да проникват импулси и от краищата към центровете. Електронното изглаждане при това не само е ускорило времевия такт на комуникацията и е умножило фреквентността й, но преди всичко я е разкрепостило глобално. Научните мисли сега са свободни да се простират през континенти и граници. Това често е ауфтактът към следващата стъпка, която се състои в това самите учени да се придвижват на големи дистанции.

В сравнение с ръкописната научна кореспонденция научната комуникация, която се развива по имейла, се върти — доколкото мога да преценя — все повече около организационни въпроси. Науката се е превърнала във все по-голям организационен проблем и съответно проект. Организират се пътувания, покани, гост професури, колоквиуми, серии от лекции, изследователски сдружения, кандидатствания за публични средства. Без тези организационни мероприятия днес в науката нищо не се случва. И тук не става дума за ръст на науката като предприятие, тук става дума и за нарастващи пространствени движения.

‘Parerga’ — това са ‘вторичните произведения’ като дневници, скици или писма, които обрастват литературното или научното произведение и с това като по-неформални форми, в противовес на по-стабилни такива, го укрепяват структурно. В епохата на научната кореспонденция ръкописните писма са били тези, в които заедно се е премисляло предварително какво да се даде за печат. Във века на електронната кореспонденция, на хиперактивното конферентно дело и на научния туризъм тази комуникативна школовка на публикациите се е прехвърлила към пространствената мобилност. Днес все по-рядко мислите са тези, които пращаме на път, и все по-често самите ученки и учени са тези, които се придвижват в пространството. Онова, което преди е било съхраненото в писма първопроходничество на мислите през различни глави, днес е мобилността на учените в пространството. Затова към най-важните ресурси за учените освен лабораторията и библиотеката днес вече спада и една печена туристическа агенция.





Забележка: Преводът е направен по Aleida Assmann, Vom Briefwechsel zum E-Mail-Exerzitium, http://www.eurozine.com/articles/2006-01-16-assmann-de.html от Антония Колева.






  
Накратко
Да се пишат имейли има една спортна страна, която можем да сравним със скуоша: важното е да се върне възможно по-бързо с едно леко пърхащо движение.

Още сведения

публикувано на събота, юни 03 @ 17:13:01 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Около Европейското | От немски | културология |

3683 прочита

Още в тази връзка
· http://www.eurozine....
· Алайда Асман


Най-четеното в блок Около Европейското:
Нихилизмът в съдбата на европейския хуманизъм през XX век
(тези към проблема)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 6


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"От кореспонденцията в писма към имейл екзерсис" | | 2 коментара

Re: От кореспонденцията в писма към имейл екзерсис (Оценка: 1)
от pressidiot на сряда, юни 14 @ 15:31:18 EEST
(Сведения за читател )
"Днес все по-рядко мислите са тези, които пращаме на път, и все по-често самите ученки и учени са тези, които се придвижват в пространството."

Виж ти!
Така ли стоят нещата?!
Значи вече имаме лоби и в научните среди!




Re: От кореспонденцията в писма към имейл екзерсис (Оценка: 1)
от Charmides на неделя, юли 02 @ 17:54:17 EEST
(Сведения за читател )
Много хубав текст, вероятно за всекиго, който, не само като учен/ка, е писал писма - реални и/или виртуални... текст, който би могъл да бъде продължен като множество отговори - съгласяващи се или не дотам, допълващи го съществено или просто бъбрещи върху него... при имейл кореспонденцията, например, въпросът за архивирането на писмата е доста сложен сякаш, дори болезнен в известен смисъл - електронните пощенски кутии на пръв поглед представляват по-добра среда за трупане на писмата: има достатъчно място, а и не заемат място, от друга страна; пазиш си, ако решиш, и своите собствени текстове, което изисква повече нарочни усилия при хартиената епистолография /познавам доста хора, които винаги пишеха собствените си дори ежедневно-роднински писма върху индиго, за да пазят екземпляр и за себе си, но и винаги съм се чудел дали са правели нещо подобно въпросните учени от 18. и 19. в., които са съзнавали, че споделят по този начин може би сериозни открития/, лесно могат да се включат нови адресати, които да получат съвсем същото писмо или малко попроменена негова версия... обаче, освен постоянния ни съвременен страх от ограбване и заличаване на тези архиви поради технически проблем /а хакерите май са "по-лоши" персонажи от недобросъвестните пощальони/, страшно звучи и въпросът какво ли се случва с писмата при внезапната смърт на автора им? колко ли хора споделят паролите си на свои близки, как всъщност би могъл след време да бъде издаден - въпреки, според коментирания тук текст, намалената им романтичност и дори ефективност - един архив от електронни писма /издаден в електронна или книжна форма/, ще има ли правила за това - като да се ползват само копия на писмата, предоставени от адресатите или техните архиви...





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.19 Секунди