Вера Балева
Гледам часовника право в очите и го хипнотизирам | Страница: 2/3
Слънцето реши лъчите си с моя гребен
Слънцето е на фотьойла.
И слуша песента
“One way ticket”
за седми път.
Смуче едно лукче,
защото повече няма да пуши.
Реши лъчите си с моя гребен —
и ги прибира с шнола.
После ми обува сандалите.
Грабва моята шапка.
И хуква към синьото на небето —
при едно бяло облаче в ляво.
След него остава —
един позлатен гребен
и касетофон с песен —
която е толкова подходяща,
защото също ще тръгвам.
(Без сандали и без шапка.)
Но нямам търпение
да се кача във влака,
за да пусна на кондуктора —
“One way ticket”
Любопитна съм —
как ще продупчи песен?
 Назад (1/3) - Напред (3/3) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, април 15 @ 05:39:46 EEST изпратено от ve
Подведено под:
Краища | * | поезия |
6772 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.85
Гласа: 48
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|