Вера Балева
Гледам часовника право в очите и го хипнотизирам | Страница: 1/3
Гледам часовника право в очите и го хипнотизирам
Повтарям:
“Много бавно!
Леко, леко, леко! Още по-бавно!”
Гледам часовника право в очите
и го хипнотизирам:
“Много бавно!
Леко, леко, леко! Още по-бавно!”
Днес е 26-ти март.
А на тая дата ми грабват
един час време.
Ще успея да го върна обратно.
Ще успея.
И пак повтарям:
“Много бавно!
Леко, леко, леко! Още по-бавно!”
Но внезапно изниква един въпрос —
ами ако точно този час
ми донесе нещо лошо?
И инстинктивно —
отмествам очи от часовника.
Пък и има други неща за гледане.
Например в някоя — неопорна точка.
Напред (2/3) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, април 15 @ 05:39:46 EEST изпратено от ve
Подведено под:
Краища | * | поезия |
6733 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.85
Гласа: 48
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|