Георги Гочев: Едно събуждане - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

3.

След първоначалната си неохота, Протагор се е събудил. Но не защото вече е притиснат от нерешимостта на някакъв въпрос, а защото вече е притиснат от образа, от определението, което Сократ е дал за софистите. Протагор бързо се маскира с този образ и започва да хвали стоката си. Разказва за древността на своята професия. Той всъщност го прави пред купувача, пред момчето, което е дошло, за да стане негов ученик, макар това момче да не е продумало и дума. Протагор продължава да е безразличен към придружителя Сократ и когато той му задава първите си въпроси, Протагор отговаря решително и с желание, защото смята, че сделката е направена и тези въпроси разсейват деловия тон. Той дава безплатна отсрочка. Сократ обаче се опитва да я дисциплинира, затова предлага да не говорят така на крак, а да се съберат на една беседа (synedrion), в която да обсъдят нещата по-подробно. На това място се появява и лицето на Протагор, върху което Сократ съзира желанието софистът да пококетничи (kalopizein) с останалите в къщата. Сократ разбира, че условието на този разговор е той да бъде диктуван от Протагор и да свърши тогава, когато Протагор реши. Сократ дава да се разбере, че няма против това: той един вид е гост на Протагор, гост на госта. (Виждате до каква степен тези гръцки реалии — гостуването, спортната среща, общуването с младото момче — са обострени в диалога) Но в същото време целенасочено гради една ситуация, която да се срине върху онзи, който формално я владее. Платон обаче прави нещо изключително. Къщата се срива бързо, но не върху Протагор, а върху Сократ, който не издържа на властния маниер на Протагор и става да си ходи. Той има пълното основание да го стори, защото Протагор не позволява на своя противник да развие тезата си. Той не желае да отговаря на въпросите на Сократ. Но след като самият Сократ е приел тези условия, неговото отстъпление свидетелства за един трезв читателски поглед към диалога, който желае логично окончание на заявените позиции. След като Протагор очевидно е по-силен, защо Сократ да победи в разговора? Платон е замесил два различни гласа, които са в основата на цялото колебливо поведение на Сократ, които са заложени за цената на това безлично и типово скроено момче Хипократ, чиято душа може да се отвори към неправилния човек. Гласът на прагматика, който съветва Сократ да се откаже от един ненужен спор, от невъзможния разговор с един твърдоглав и самоуверен софист. И гласът на учителя, който съветва истината за нещата да се разкрие на всяка цена. Тяхното автентично свързване позволява на Сократ да тръгне по средния път. За да разговаря с Протагор, той се облича като софист, но от тази жертва в полза на диалога се обрича неговата развръзка, защото софистът Сократ не може да победи софиста Протагор. Той може само да поддържа интригата на разговора, защото е станал част от нея. Това вече е един Сократ, който методично и етично е същностно отличен от традиционния си философски образ. За затвърждаването на този образ му е предадена слабост, която трябва да води диалога, но която не може решително да разплете неговия основен проблем — добродетелта. Диалогът е поставил този въпрос не в неговата опорна среда — между етични носители, а между маскирани участници. Не в спортна среща, а в театър. Не в един трезв ден, а в едно внезапно събуждане, в едно просънно разговаряне, изпълнено с гримаси. Не между философи, а между софисти. В тази посока заблудата на евнуха, който пред вратата на къщата на Калий взима Сократ и Хипократ за “някакви софисти”, се осветява за значението си. Това е заблуда и на читателя пред входа на диалога. Този читател не желае да повярва в истината на думите, в заглавието на диалога, който чете.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а