Евок Севок — главен редактор: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 11 / 2005 г. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Да се облегнем на разкопките

“Туризмът не е само море, слънце и шопска салата. Въпреки че точно това упражнявахме години наред със съветските групи и “Балкантурист”. Първи го разбраха и доказаха археолозите. И най-вече проф. Николай Овчаров и доц. Георги Китов... Учените, подгонени от неволята, откриха връзката между археологията и туроператорите... Сега в Източните и Средните Родопи се изсипват по 200 000 души. През сезона разкопките се следят на цели страници, заливат ни вълни от овации и приливи на национална гордост — за откриването на светилището на Дионисий в скалния тракийски град Перперикон край Кърджали (лятото на 2003-а), за светилището на Орфей край момчилградското село Татул, където е бил символичният или истинският гроб на Орфей (юни 2004-а), за пещерата Утробата в Татул, където се съвкупляват Слънцето и Земята...”
в-к “Стандарт”
10.03.2005

“Стотици гости от страната и чужбина и тази година се събраха в Триград, за да извървят пътя на Орфей към ада... Страховито жертвоприношение настърви хората за купон. “По средата на пътя сме между нашата и долната земя. Отпийте от кръвта на бог Дионис и отхапете от плътта му. И вършете това в пълно мълчание, иначе магията няма да подейства” — призоваха организаторите на мистериите. След като пи от виното на страстта от общ съд и взе парче хляб, младо и старо топна пръст (палец — б.р.) в кръвта на жертвеното агне, за да извърши древния ритуал калесване с “Евое!” (Амин) на устата... Множеството се събра на китна зелена поляна в очакване на ново тайнство — нестинарството. Попът хвърли калимавката. Крали Марко възседна колелото на топа, който пукаше от време на време. Кукерите се задяваха с млади девойки... Два кафяви и един черен кон поведоха процесията към пещерата Дяволското гърло — мястото, където Орфей е слизал в подземното царство да търси любимата си Евридика. Факелно шествие осветяваше пътя на приелите тайнството на Дионис...”
Камелия Севова
в-к “Марица” — 15.08.2005

Изнервени от нашите разкопки и мистерии, гърците проведоха мащабна рекламна кампания: “Елате в страната на митичния Орфей”. Потресени от това нахалство, ние бързо вдигнахме билборд на входа на село Гела: “Добре дошли в родното място на Орфей”. Тези “постановки” привлякоха вниманието на англичаните и те не пропуснаха да се помайтапят с нас: “Орфей и Евридика скараха България и Гърция две и половина хилядолетия след времето, за което се разказва в популярния мит за тяхната любов” (Телеграф).

Леката английска ирония ни стресна (откакто Чърчил ни се присмя, че си казваме “честито” след баня, защото рядко ни се случва да се изкъпем, английската ирония винаги ни стряска) и ние веднага предложихме на гърците да проведем обща PR кампания под мотото: “Родопите — родното място на Орфей”. И те приеха! Англичаните ни поздравиха и обявиха, че ако работим в този дух, скоро ще станем дупе и гащи с гърците. А това ще бъде много полезно за хигиената в нашия регион, защото гащите ще следят дали дупето е чисто и обратното — дупето ще следи дали гащите са изпрани.

Сега ни предстоят тристранни преговори в Лондон, на които трябва да се реши кой ще бъде дупето и кой гащите. Договорено е англичаните да бъдат теляка.

Орфически мистерии — тук и сега

Жителите на село Гела бяха убедени, че билбордът ще привлече тълпи от туристи и почнаха да строят кръчми и хотели.
— Добре са го измислили това с родното място на Орфей, но кой си стои в родното място! — каза нашият Орфей Чалгиев като научи новината.
После се разтича и след няколко часа закова на входната врата на блока табела с надпис: “Елате в софийската квартира на Орфей”.
— Абе тъпанар, така ли се прави бизнес! — сопна му се простАкът. — Как ще разберат хората какво е това: кръчма или музей? Я да сложиш нова табела: Елате в механата на Орфей.
— Хе-хе-хе! — разсмя се Терсит. — Механа на 18-ти етаж!
— Добре де: Елате в казиното на Орфей.
— Хе-хе-хе, казино! — продължи да се хили Терсит.
— Виж какво, изрод, щом куфелницата ти не може да измисли нищо по-умно, ще мълчиш! — ядоса се простАкът.
— Предлагам да кръстим кръчмата
“Орфически мистерии на 18-ти етаж с факелно шествие по покрива” — намеси се Сизиф Държелиф.
— Това не е лошо, но ще трябва да обезопасим покрива с парапети, защото някой участник в мистериите може да изчезне мистериозно.
— Нямам пари за парапети! — отсече Орфей Чалгиев.
— Братче, то съвсем без инвестиции не става! Ето, в село Гела инвестираха в билборд и работата им потръгна.
— И аз инвестирах в табела — не отстъпваше Чалгата. — Освен това си давам хола и кухнята, това малко ли е?
— Гледай поне да ги изметеш!
— Ясно, твоята работа е “на гол задник пищови”! — провикна се Крали Марко.
— Не говори такива работи, войводо, че англичаните само това чакат да чуят, за да обявят, че сме дупето на Балканите. Нали знаеш, че в момента се водят важни преговори в Лондон?
— Водят се те! — изрева страховито Крали Марко. — Само да посмеят да ви унизят пак, ще им литна до острова и ще ги разлетя оттам! Те за какви се мислят! Не на Чърчили, ами на черчевета ще ги направя!
После се обърна към Орфей Чалгиев:
— Ето ти хиляда жълтици да натъкмиш кръчмата. Сложи парапети и тапети, докарай кларинети, вкарай и курветини, че като отворя едно гърло и като се разпаша! Бре-бре-бре-брей-й-й! — изрева чутовният войвода.
— Мерси, войводо, такива мистерии ще спретна с тези жълтици, че туристите все за 18-ти етаж ще питат като дойдат в София! — потри доволно ръце Орфей Чалгиев.
Същата вечер направихме пробни мистерии на покрива на блока — запалихме огън, пийнахме от кръвта на Дионис, хапнахме от плътта му и в малките часове на нощта се разходихме по жаравата. След това три дни ходихме като балерини. Но в това няма нищо неестествено — всички участници в Орфическите мистерии после ходят като балерини.
Сега подготвяме и театрални мистерии. Крайно време е театърът, който е тръгнал от мистериите, да се завърне при тях след дълго изгнание. Ние идиотите решихме да улесним това завръщане с постановката
“Ласки в ада”. Долу публикуваме пълния текст на пиесата.

Ласки в ада
Трагедия в едно действие

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Орфей
Евридика

МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО:
Царството на безплътните сенки — на пътеката към горния свят.

ОРФЕЙ и ЕВРИДИКА се женят, но змия ухапва младоженката, преди да се отдаде на ласките на любимия си съпруг. ОРФЕЙ слиза в ада да я търси и успява да развълнува суровите богове с печалната си лира и безутешната си песен. Те му позволяват да изведе ЕВРИДИКА от царството на безплътните сенки, но при едно условие: да не обръща поглед към нея, преди да стигнат горе.
В момента, който бележи началото на действието, двамата са спрели на едно от малкото равни и сравнително удобни за кратък отдих места в подземното царство.

ОРФЕЙ: Обичам те!
ЕВРИДИКА: Моля те, не се обръщай!
ОРФЕЙ: Желая те!
ЕВРИДИКА: Само не ме поглеждай!
ОРФЕЙ (протяга ръка и гали корема й, както е с гръб към нея): В това положение можем само да мастурбираме.
ЕВРИДИКА: Хайде да го направим — това е безопасно!
ОРФЕЙ: Чакай, хрумна ми нещо — ще извъртя тялото си, без да променям положението на главата си, а ти ще доближиш дупето си до мен и ще се наведеш.
ЕВРИДИКА (настойчиво): Нека да мастурбираме! (Плъзга ръката си по бедрото му и хваща члена му.)
ОРФЕЙ: Копнея да проникна в теб, да пусна кълвача си в гнездото ти — да пърха от наслада, което му бе отнето несправедливо в сватбената ни нощ. Оттогава не съм на себе си, само за това мисля — все кълвача пускам!
ЕВРИДИКА: И аз чезна от копнеж, скъпи, но нека да бъдем предпазливи. Като излезем горе, ще пускаш кълвача в гнездото ми всеки ден... Хайде да мастурбираме! (Гали члена му.)
ОРФЕЙ: Не се притеснявай, мила, безопасно е, ще извия глава като елен и няма да те докосна с поглед — ще те докосвам само с крилатия си член... Ако не стане, ще мастурбираме.
ЕВРИДИКА: Добре... но внимавай да не ме погледнеш като овен!
ОРФЕЙ: Няма, за по-сигурно ще затворя очи. Наведи се, скъпа — открий гнездото си, кълвачът чака, тръпне, напира да полети!
ЕВРИДИКА: Така добре ли е?
ОРФЕЙ: Още няколко сантиметра.
ЕВРИДИКА: Не обръщай глава!
ОРФЕЙ (задъхано): Само няколко сантиметра!
ЕВРИДИКА: Внимавай!
ОРФЕЙ: Почти влезе! Ах! Вътре е! О-о-ох! Пърха, пърха...!
ЕВРИДИКА: Олеле, пропадам! По-омощ!
ОРФЕЙ: Евридика! Не-е-е!...Спрете, О-О-О, богове, не ми я отнемайте сега... точно сега — още не съм свършил!... Повярвайте ми, не съм я поглеждал... възможно е само малко, с крайчето на окото си... (Мастурбира енергично.) Ох, свърших!

ЕВРИДИКА пропада в ада, ОРФЕЙ е сломен. Връща се на повърхността на земята. Възмутени от постъпката му, тракийските жени го убиват и разкъсват трупа му.

КРАЙ

Речник на идиотските лафове

Д
доставяме огън, жарава или светещи въглени за нестинарски танци

Е
ЕТ “Орфей” провежда курсове по орфически мистерии за напреднали и начинаещи

К
куроператор

П
прясна кръв за жертвоприношения — доставяме

С
скъпи гости, добре дошли на нашето новогодишно жертвоприношение

Речникът е в процес на освежаване

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а