литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Алексис Панселинос
Голямото шествие




Очите на рицаря проследяваха в захлас пърхането и неспирното хвърчене нагоре-надолу на ония странни Херувимчета и Серафимчета, подобни на които не бе виждал в Галактиката. Като мухи, подлудявани от лятната жега, те описваха с голяма скорост най-неочаквани орбити, променяха внезапно посоката, отново и отново, без никога да се сблъскват помежду си, нищо че бяха толкова много, та скриваха тавана от поглед. Сякаш някакъв невидим разум направляваше движенията им — всяко от тях като че ли разполагаше с един съвършен радар, който можеше мигновено да коригира полета му.

Едно движение на Зенг го накара да погледне право пред себе си: явно разговорът на масата между тримата Братя беше станал интересен. Всъщност, помисли си рицарят, начинът, по който говореха, напомняше разменените фрази, които бяха подслушали с Ферон само преди няколко дни, скрити в един празен апартамент на етажа над тази зала. Думите си приличаха, може би някоя сходна тема ги занимаваше и сега.

— Хабермас! Хабермас преди всичко анализира по какъв начин се осъществява контролът върху Общественото мнение и при това, без контролираните граждани да го осъзнават…

— Не отричам…, но и аз съм писал много по-аналитично дори и от Маркузе за насилието посредством символите…

Говореха Братята, които бяха по-близо, а в това време крайният беше заврял глава под масата, повдигайки покривката и нещо гледаше.

— Насилието, налагано главно чрез словото…

— Идеологическото слово, да речем…

— Да речем, защо не…

— Експериментът в Тезейона ще ни докаже за пореден път ефективността на моята теория в практиката. Нищо, че не съм проучвал Хабермас, каза отново средният Брат.

“Кой ли е Хабермас?”, запита се рицарят. “А този, дето не е проучвал дали не е Религиозният Брат?”

Понаведе се напред, за да види по-добре лицата им. Този в средата имаше две еднакви бели мазки, изрисувани косо посред челото му, над очите. Братът, който беше най-близо до рицаря, имаше дълбок белег на лявата буза, а крайният, дето беше седнал при жените, се надигна в тоя момент и рицарят успя да различи на лявото му око монокъл.

— Експериментът! Да, Брате мой. Обаче нека видим как ще се развие в бъдеще …

Изглежда имаше много какво да каже по въпроса, но се задави; с едно гръмливо оригване, което накара пролайванията отстрани да престанат, прочисти гърло и се приготви да продължи.

— Изяде много пача!, му каза с човешки глас един от женските рисове.

— Правилно, драга, отговори той и отново се обърна към другите двама. — Казвах, че тази относителност на антропологическия ти идеал и паралелът, който правиш с историчността, те отвеждат към възгледа, според който човешкото възприятие е исторично, а не надисторично и аполитично, както го представя Фойербах …

— Поставям основите на схващането за една наука, ориентирана към активизирането на обществото — прекъсна го средният Брат.

— Насочена срещу типа на тяхното общество, — на свой ред се намеси Братът с монокъла.

— И срещу безличните механизми на размяна, и срещу абстрактната институционална рамка на държавата!, — допълни припряно средният. — Ама каква е тая врява? Тишина, там горе! Млък!

Високо горе бръмченето се беше усилило; гласовете на Ангелските Бебета се превърнаха в писъци.

— Сладкишите им пристигнаха преди доста време!, — каза една от риските. — Изгубени сред меандрите на вашия разговор, струва ми се че забравяте и нас, и верните си слуги …

— Как! Сладкишите! Но да, разбира се! Напред! Слезте да хапнете, птичета мои!

Зенг направи знак на рицаря да се отдалечи от количката. Ангелските Бебета прекратиха жизнерадостното си пърхане под таванския свод и се сбраха като ято в позиция за атака, истински мълниеносен облак. Лъчи сива и зелена светлина падаха косо върху тях. Овалните им бебешки лица изглеждаха грозни, а кръглите им очи, черни и уголемени, святкаха. От отворените уста се подаваха зъби, едри, заострени, кръвожадни. Лансетрис едва смогна да се отмести, когато цялата оная хвърката орда се стрелна право към количката със сладкишите с крясък, вледеняващ кръвта. Похлупаците се изтърколиха на пода, количката се разтресе, опразни се. Банди от странните хвъркати грабеха чиниите, купите, подносите с торти, изпълниха залата, прелитайки толкова ниско над главите на рицаря и Зенг, че те трябваше да се привеждат, и дъвчеха, ближеха, сърбаха, полегнали, на колене или клекнали; дълго след това се чуваха пъшкания от пресищане и мученето на задоволената булимия.

Обсъждането на масата продължи още малко, но нито една фраза не стигаше вече до рицаря. Скоро трите риски станаха, изглеждаха готови да се оттеглят. Някаква врата в дъното на залата се бе отворила и на фона на осветения коридор лъщяха доспехите на Гвардейците, които стояха на стража. Никой от тримата Братя не показа, че забелязва излизането на жените, както не бяха обърнали внимание и на присъствието им на масата. Мълчаха и гледаха групичките Ангелски Бебета, които се хилеха с устни лепкави от кремовете и сиропите, прелитаха ниско с игриво притворени очи и гальовно помахваха със закръглените си ръчички. Едни от тях се приближаваха до голямата маса и повдигаха покривката, други бяха устроили преследване на гончетата, които дремеха отдолу, а понякога, готови за пакости, се завираха под масата и се чуваше отчетливо примлясването на езичетата по червените им, сякаш разранени до кръв, детински устенца.

— Не мърдай — прошепна Зенг, изпреварвайки някакво движение на младежа, когото любопитството често караше да забравя страха.

Риските вече си отиваха с бавна стъпка, диплейки достолепно дългите си роби.

Светлината започна да отслабва, докато се превърна в бледо, червеникаво сияние, като на здрачаване. Няколко Бебета още хвърчаха над главите на тримата Братя, милваха и целуваха бръснатите им темета, прекарваха лекичко крилца по гладките черепи, по дебелите бузи и бичите вратове. Лицата на тримата великани се преобразяваха – притворени очи, устни помръдващи в сънно бълнуване, в шептене и зов, които не стигаха до двамината промъкнали се крадешком и застанали настрана, в сянката … глави, които се обронваха по високите облегалки на разкошните столове или се полюляваха ту на едната, ту на другата страна.




Забележка: Предлаганият тук превод е направен по Алексис Панселинос: Голямото шествие, роман, Кедрос, Атина, 1985, стр. 207-212 от Ирина Стрикова. Превод от гръцки: Ирина Стрикова






  
Накратко
Лансетрис едва смогна да се отмести, когато цялата оная хвърката орда се стрелна право към количката със сладкишите с крясък, вледеняващ кръвта. Похлупаците се изтърколиха на пода, количката се разтресе, опразни се. Банди от странните хвъркати грабеха чиниите, купите, подносите с торти, изпълниха залата, прелитайки толкова ниско над главите на рицаря и Зенг, че те трябваше да се привеждат, и дъвчеха, ближеха, сърбаха, полегнали, на колене или клекнали; дълго след това се чуваха пъшкания от пресищане и мученето на задоволената булимия.

Още сведения

публикувано на четвъртък, ноември 16 @ 06:27:16 EET изпратено от grosnipe

Подведено под:
Плътни течности | Космосът Хеленика | проза |

2483 прочита

Още в тази връзка
· Ирина Стрикова
· Алексис Панселинос


Най-четеното в блок Плътни течности:
Какво е деконструкция


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Голямото шествие" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.16 Секунди