Алексис Панселинос
Голямото шествие |
Очите на рицаря проследяваха в захлас пърхането и неспирното хвърчене нагоре-надолу на ония странни Херувимчета и Серафимчета, подобни на които не бе виждал в Галактиката. Като мухи, подлудявани от лятната жега, те описваха с голяма скорост най-неочаквани орбити, променяха внезапно посоката, отново и отново, без никога да се сблъскват помежду си, нищо че бяха толкова много, та скриваха тавана от поглед. Сякаш някакъв невидим разум направляваше движенията им — всяко от тях като че ли разполагаше с един съвършен радар, който можеше мигновено да коригира полета му.
Едно движение на Зенг го накара да погледне право пред себе си: явно разговорът на масата между тримата Братя беше станал интересен. Всъщност, помисли си рицарят, начинът, по който говореха, напомняше разменените фрази, които бяха подслушали с Ферон само преди няколко дни, скрити в един празен апартамент на етажа над тази зала. Думите си приличаха, може би някоя сходна тема ги занимаваше и сега.
— Хабермас! Хабермас преди всичко анализира по какъв начин се осъществява контролът върху Общественото мнение и при това, без контролираните граждани да го осъзнават…
— Не отричам…, но и аз съм писал много по-аналитично дори и от Маркузе за насилието посредством символите…
Говореха Братята, които бяха по-близо, а в това време крайният беше заврял глава под масата, повдигайки покривката и нещо гледаше.
— Насилието, налагано главно чрез словото…
— Идеологическото слово, да речем…
— Да речем, защо не…
— Експериментът в Тезейона ще ни докаже за пореден път ефективността на моята теория в практиката. Нищо, че не съм проучвал Хабермас, каза отново средният Брат.
“Кой ли е Хабермас?”, запита се рицарят. “А този, дето не е проучвал дали не е Религиозният Брат?”
Понаведе се напред, за да види по-добре лицата им. Този в средата имаше две еднакви бели мазки, изрисувани косо посред челото му, над очите. Братът, който беше най-близо до рицаря, имаше дълбок белег на лявата буза, а крайният, дето беше седнал при жените, се надигна в тоя момент и рицарят успя да различи на лявото му око монокъл.
— Експериментът! Да, Брате мой. Обаче нека видим как ще се развие в бъдеще …
Изглежда имаше много какво да каже по въпроса, но се задави; с едно гръмливо оригване, което накара пролайванията отстрани да престанат, прочисти гърло и се приготви да продължи.
— Изяде много пача!, му каза с човешки глас един от женските рисове.
— Правилно, драга, отговори той и отново се обърна към другите двама. — Казвах, че тази относителност на антропологическия ти идеал и паралелът, който правиш с историчността, те отвеждат към възгледа, според който човешкото възприятие е исторично, а не надисторично и аполитично, както го представя Фойербах …
— Поставям основите на схващането за една наука, ориентирана към активизирането на обществото — прекъсна го средният Брат.
— Насочена срещу типа на тяхното общество, — на свой ред се намеси Братът с монокъла.
— И срещу безличните механизми на размяна, и срещу абстрактната институционална рамка на държавата!, — допълни припряно средният. — Ама каква е тая врява? Тишина, там горе! Млък!
Високо горе бръмченето се беше усилило; гласовете на Ангелските Бебета се превърнаха в писъци.
— Сладкишите им пристигнаха преди доста време!, — каза една от риските. — Изгубени сред меандрите на вашия разговор, струва ми се че забравяте и нас, и верните си слуги …
— Как! Сладкишите! Но да, разбира се! Напред! Слезте да хапнете, птичета мои!
Зенг направи знак на рицаря да се отдалечи от количката. Ангелските Бебета прекратиха жизнерадостното си пърхане под таванския свод и се сбраха като ято в позиция за атака, истински мълниеносен облак. Лъчи сива и зелена светлина падаха косо върху тях. Овалните им бебешки лица изглеждаха грозни, а кръглите им очи, черни и уголемени, святкаха. От отворените уста се подаваха зъби, едри, заострени, кръвожадни. Лансетрис едва смогна да се отмести, когато цялата оная хвърката орда се стрелна право към количката със сладкишите с крясък, вледеняващ кръвта. Похлупаците се изтърколиха на пода, количката се разтресе, опразни се. Банди от странните хвъркати грабеха чиниите, купите, подносите с торти, изпълниха залата, прелитайки толкова ниско над главите на рицаря и Зенг, че те трябваше да се привеждат, и дъвчеха, ближеха, сърбаха, полегнали, на колене или клекнали; дълго след това се чуваха пъшкания от пресищане и мученето на задоволената булимия.
Обсъждането на масата продължи още малко, но нито една фраза не стигаше вече до рицаря. Скоро трите риски станаха, изглеждаха готови да се оттеглят. Някаква врата в дъното на залата се бе отворила и на фона на осветения коридор лъщяха доспехите на Гвардейците, които стояха на стража. Никой от тримата Братя не показа, че забелязва излизането на жените, както не бяха обърнали внимание и на присъствието им на масата. Мълчаха и гледаха групичките Ангелски Бебета, които се хилеха с устни лепкави от кремовете и сиропите, прелитаха ниско с игриво притворени очи и гальовно помахваха със закръглените си ръчички. Едни от тях се приближаваха до голямата маса и повдигаха покривката, други бяха устроили преследване на гончетата, които дремеха отдолу, а понякога, готови за пакости, се завираха под масата и се чуваше отчетливо примлясването на езичетата по червените им, сякаш разранени до кръв, детински устенца.
— Не мърдай — прошепна Зенг, изпреварвайки някакво движение на младежа, когото любопитството често караше да забравя страха.
Риските вече си отиваха с бавна стъпка, диплейки достолепно дългите си роби.
Светлината започна да отслабва, докато се превърна в бледо, червеникаво сияние, като на здрачаване. Няколко Бебета още хвърчаха над главите на тримата Братя, милваха и целуваха бръснатите им темета, прекарваха лекичко крилца по гладките черепи, по дебелите бузи и бичите вратове. Лицата на тримата великани се преобразяваха – притворени очи, устни помръдващи в сънно бълнуване, в шептене и зов, които не стигаха до двамината промъкнали се крадешком и застанали настрана, в сянката … глави, които се обронваха по високите облегалки на разкошните столове или се полюляваха ту на едната, ту на другата страна.
Забележка: Предлаганият тук превод е направен по Алексис Панселинос: Голямото шествие, роман, Кедрос, Атина, 1985, стр. 207-212 от Ирина Стрикова.
Превод от гръцки: Ирина Стрикова
| |
| |
| Накратко | | Лансетрис едва смогна да се отмести, когато цялата оная хвърката орда се стрелна право към количката със сладкишите с крясък, вледеняващ кръвта. Похлупаците се изтърколиха на пода, количката се разтресе, опразни се. Банди от странните хвъркати грабеха чиниите, купите, подносите с торти, изпълниха залата, прелитайки толкова ниско над главите на рицаря и Зенг, че те трябваше да се привеждат, и дъвчеха, ближеха, сърбаха, полегнали, на колене или клекнали; дълго след това се чуваха пъшкания от пресищане и мученето на задоволената булимия.
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|