Георги Календеров, Дилян Вълев: 1. Най-прекият път към Гърция - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Знаете ли кой е най-прекият път от България до Гърция? Отговорът е: естествено - през Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия и Италия! След това прекосявате Адриатическо море с ферибот и вече сте в Елада! Има и втори директен маршрут, но той е свързан с катерене на петхилядните върхове на Андите и прекосяване с еднодръвка на езерото Титикака, за което перуанските индианци ще поискат майка ви и баща ви, а навярно и по-ценни неща. Някои твърдят, че съществувал и трети - през Кулата и Промахон, но според запознати,там дебнели всякакви еринии и минотаври (полухора, полуговеда), викащи: “Охи, маляка”, “Гами су” и “Липон”, което по техния език означавало, че препоръчват на странниците да се завърнат в бащината къща, когато залезът смирено гасне, и да не помислят за напускането й поне още три години.

Автобусите обикновено са пълни, конкретният автобус, за който ще ви разказваме, също е пълен. Заминаването му по изключение се бави с половин час - обикновено забавянето е час и половина и повече. Хората вътре са всякакви, каквито по принцип са си хората. Обединява ги фактът, че всички са туристи. Това означава, че до един са тръгнали да разглеждат статуите на Микеланджело Буонароти, Бернини и Донатело, или да упражняват в някоя шенгенска страна престижни професии като чистачки, бетонджии и прочее, до деня в който ги заловят. Повечето са се отправили към Гърция, която, както казахме, е най-близката държава след Италия.

Но нека фиксираме вниманието си към предната част на автобуса, където са местата на:
* 55-60-годишен мъж от Ямбол, който поразително прилича на Димитър Пенев (има голям нос и никога не те гледа в очите);
* зализан двайсетинагодишен младеж със северен акцент и вид, говорещ: ”Всичко мога, всичко знам!”;
* пак младеж, но малко по-голям, (към късните двайсет, или ранните трийсет), малко (по някое време ще стане много) пиян;
* три баби без повече отличителни белези;
* млада и хубава мома, тръгнала при любимия в Италия (в нейния случай обаче любимият представлява няколко хиляди души и тя още не се е запознала с тях);
* наша милост;
* и други.

Потегляме бавно от паркинга и всички вече се виждат в Прекрасния нов свят, където хората живеят в еднофамилни къщи, а гаражите се отварят с дистанционно; където дават кредитни карти и можеш да натрупаш 50, че и повече хиляди евро дългове; където хвърлят работещи телевизори през терасата; където нямат нужда от Бойко Борисов, тъй като си имат специален театър за оперети; където циганите не крадат, а помиярите първо питат: “Ще имате ли нещо против?”, и чак след това започват да те лаят...
Автобусът обаче секва устрема като почти веднага спира пред един склад в покрайнините на българската столица. Започва здраво (но не трескаво) товарене на всякакви неща. Стоки от бита, не оръжия. Например лютеница, ракия, луканка, козметика, Радка-Пиратка... Сред пътниците тръгва известно мърморене, което не прави особено (никакво) впечатление на персонала, съставен от:
* Шофьор - ами... - шофьор;
*Втори шофьор - досущ като първия;
*Стюардеса - най-добре владее словосъчетанието: “Ми, моля ви се, де!”;
*Стюард (съвместяващ и длъжността Връзки с митничарската общественост), който обича да казва:“Че се мръднеш ли, уйкьо!”;
*Пети човек, чието предназначение (освен да бъде на мама златото), не успяваме да открием. Отбелязваме само, че е сравнително дебел, дъвче винаги по нещо и не може (или не му се е паднал случай) да говори.

Пътят до сръбската граница не предлага нещо повече от гледката на голите Сливнишки полета, дали повод за национална гордост на всички пътуващи и много други кандидат-емигранти. Стюардесата обявява, че в автобуса се предлага кафе за едно евро и бира за две. Време е хората да почват да свикват с Европейския съюз.
Пияният младеж продължава да пие. Бабите (както всеки може да се досети) говорят за внуците си и за това, коя какво я боли. Димитър Пенев и тарикатът от Северна България пушат тайно, защото е забранено. Младата мома гледа отегчено, прави се, че чете списание и държи да се забелязва, че няма нищо общо с останалите, освен че е принудена да пренася възхитителните си телеса в едно превозно средство с тях. Човекът с неизясненото предназначение дъвче нещо (след нарочна репортерска проверка, установяваме, че става въпрос за вафла “Мура”). Шофьорът управлява автобуса и си представя как прави животински секс със стюардесата (последното не е сто процента сигурно, ама като се замисли човек, какво друго да си представя?).

Докато стоиш на българо-сръбската граница, ти се иска да викнеш: “Ех, защо си приличаме толкова със сърбите!” С една дума - българска работа, ама умножена по две. Чака се над три часа. Сред пътниците се носи: “Щом оттука ни почнаха, кой знае кога ще стигнем до Гърция?”
Автобусът пред нашия е пълен със сръбски ученички. Дали поради факта, че напускат България, или заради свойственото за възрастта и пола им лекомислие, те до една са много весели и си правят купона като вдигат наздравици през прозорците на пияния младеж. Разликата е, че те се наливат с минерална вода, а той с водка. Димитър Пенев се е опънал назад в седалката си и се опитва да спи, но не успява - едно, поради превъзбудата и неудобната поза, и друго, че между две наздравици със сръбкинчетата, пияният му задава съдържателни въпроси от рода на: “Къде изчезна чувството за дълг?”,“Кажи сега, закво се скарахте със Стоичков?” и “Всъщност, кой съм аз?”. Младата мома си седи в същата поза (със списание в ръка) и си представя всички хубави неща, които има да й се случват тепърва в Италия (защото май наистина само тя за там пътува!), бабите си разменят рецепти и споделят: “Воох, ептен ми отекаха ногите!”, тарикатът е останал единствен извън автобуса и пуши, но той затова е тарикат, защото знае кога точно да се качи, а пишещите тези редове скучаем като всички останали. И така в един момент, точно когато всички решават, че костите им ще изгният без нужда и смисъл на това място, иначе арена на героични битки, автобусът се размърдва. Вече сме в Сърбия. Кръстоносният поход на запад (и после малко на югоизток) на българските туристи е започнал!

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а