Валя Ангелова: FEMINA ALBA - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Dies Martis

Нямаше я от понеделник. За първи път в живота си той не знаеше какво да прави. Жена му, детето... Всичко, което...

Брат му не се опитваше да го теши:

— И така ти се зае внимателно и търпеливо да подкастриш всичко в нея, което растеше встрани, докато не окастри пъпките й — (Защо го винеше точно сега!) — и тя, кастрирана, спря да цъфти. Светла знаеше езика на всяка една от вълните. Научи ме, че те говорят, защото можеше да проникне дълбоко във времето, когато те са били хора.

Докато мислеше за нея, Мартин се разстла в безкрая, гол и без сянка като море. Тя грееше, а другите отразяваха светлината й. Нощем говореше езика на огъня и шепнеше с неговите пламъци, денем се оставяше на ласките на слънцето, знаеше какво й казва всеки един лъч. Беше оставила ума си да хвърчи на воля и не искаше да го стиска в главата.

— Познавам я от университета. Голяма хипария беше. Ходеше прекалено небрежно, не беше мой тип и нямаше да й обърна внимание. Един ден я заговорих. Порази ме аналитизмът и бързината на мисълта й. Искреше и озаряваше. Не усещаше как хората около нея се запалват като сухи съчки и после с удивление установяваше, че те горят отвътре. Като въглени — облизани от пламъка, а после пепел почернели. Усетих, че тя има нужда от мен. Прекалено високо витаеше. Някой трябваше да я приземи. Щях да я амбицирам и да я изведа до върховете на науката. Защото тя можеше. Ти не знаеш. Двамата заедно щяхме да се радваме на нашите плодове. Щяхме да имаме поколение. Нашата следа в безкрайното движение на живота...

Двамата братя се изгаряха с погледи.

— Не ти ли стана ясно, че от корените на дървото, което напояваш със своето семе, извира потокът на Времето, а клоните му си делят орелът и змията, светлината и мракът, че ветрове от четирите посоки се гонят в листата му и по неговата кора раните от саможертвата и позора са все още отворени.

Разбра го още първия път, когато ги запозна. Усещаше как брат му я подрежда като библиотека. Тя вече си мислеше, че е пресъхнала и пуста, когато се влях в нея...

— Ти нищо не знаеш...

Мартин беше готов на всичко, за да спре брат си, да го отскубне... Излезе и тръшна вратата след себе си.

Той остана сам и се замисли. Брат му говореше така, сякаш я познава по-добре от самия него. Всъщност дали той не я...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а