Данило Киш: Магичното завъртане на картите - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

“Козият крак”

Коршунидзе — проскубаният орел, бившият славен мечкар, бившият пахан, се влачил осем години като крастава кучка с пречупен гръбнак, криейки дълбоко в себе си орела, разкъсващ вътрешностите му, сменял лагерите и лагерните болници, където вадили от стомаха му ключове, кълба тел, лъжици, ръждясали пирони. Сегидулин го преследвал осем години като зла прокоба, изпращал му по транзитните гари съобщения, в които го наричал с истинското му име — “кучка“. И тогава един ден, вече когато бил свободен (ако човек, който живее под страшния товар на унижението, може да се нарече свободен), получил писмо от някой, който знаел неговата тайна. Писмото било изпратено от Москва и пътувало до Маклаков десет дена. В плика с печат и дата от 23 ноември 1956 год. се намирало — че доктор Таубе, стар член на Партията, някогашен член на Коминтерна, известен под името Кирил Байц, е реабилитиран и че след излизането си от лагера започнал да работи като управител на болницата в Тюмен. (Предположението на Тарашченко, че изрезката е изпратена от Сегидулин, отново ми се струва съвсем възможно — “мечкарят” или ще стане убиец или ще си остане кучка — достатъчно удовлетворение за онзи, който дълги години се е наслаждавал на отмъщението си.) Коршунидзе потеглил още същия ден. Как стигнал от Архенгелск до Тюмен без необходимите документи и то в срок само от три дни, за нас няма никакво значение. От тюменската гара до болницата вървял пеш. След това при разследването портиерът си спомнил, че онази вечер, когато било извършено убийството, някакъв човек разпитвал за доктор Таубе. Портиерът не можел да си спомни лицето му, защото непознатият бил нахлупил каскет върху очите си. Таубе, който пристигнал в Тюмен няколко дни преди това от Норилск, където работил две години след освобождаването си, нощувал в болницата и нея нощ бил дежурен. Когато Коршунидзе влязъл, Таубе се бил навел над масата в стаята на дежурния лекар и тъкмо отварял консерва от риба тон. Радиото в стаята тихо свирело, ето защо Таубе не чул, когато тапицираната врата се отворила. Коршунидзе извадил от ръкава си “козия крак”, инструмента на касоразбивачите и нанесъл три страшни удара по главата, въпреки че не видял лицето му. След това, без да бърза и наистина с облекчение, преминал покрай портиера, бивш казак, който напоен с водка и клатушкайки се леко, спял прав като на седло.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а