Евок Севок — главен редактор: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 4 / 2005 г. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Ползата от античните имена

Понеже България е в преход, и ние тъпаците сме в преход: непрекъснато преминаваме граници. Веднъж легално, друг път нелегално, но винаги генерално: с цел закрепване и ако е възможно — загнездване в уредена държава. Проблемът е, че в тези държави не обичат тъпаците и като ни хванат, веднага ни връщат в България. Какво нещастие — да те върнат в родината. Един от нашите тъпаци чак пропял от мъка. Толкова жално пял, че животните в Булонския лес се спрели, а дърветата се навели да го слушат. Когато се върна при нас и го чухме, и ние се просълзихме. Сякаш не беше същият човек — един такъв изтънчен беше станал, благозвучен, многострунен. Викам му: “Ти така и така пропя, защо не си сложиш име Орфей?” Тъпакът вдигна тъжно глава и отрони: “Добре”. И стана чудо: като си сложи име Орфей, като си извади нов паспорт, изведнъж всичко му тръгна по ноти. Оказа се, че границите се минават много лесно с име Орфей. Прероди се тъпакът и бързо се загнезди в Париж. В момента трима нови орфеевци вървят по неговия път: Орфей Арфов, Орфей Цигуларов и Орфей Кларинетов.

От тъпачките първа се снабди с антично име Атина Палавада (преди това й викахме само Палавата). И реши веднага да го изпробва в Гърция. И там станало чудо: в град Атина тя открила своя статуя и храм до статуята, пълен с туристи. Като влязла в храма, изведнъж лумнали огньове и всички луднали по нея: ето я истинската, неземната, туземната...! Магията на мига, дето се вика, на замъглените от виното мозъци, на сляпата страст. Последвали пробни снимки и нашата богиня била наета за три месеца да я снимат с чужденците. Върна се много обогатена и каза, че такъв божи гурбет не е правила досега. “С това име скоро ще се загнездя в Гърция!” — хвали се тя.

Воплите на Бакхус Екстрактус

“Когато следващия път ме намерите в асансьора, не ме сваляйте на моя етаж — омръзна ми да ме връщате след всяко тръгване. Трета седмица не мога да изляза от блока и да се разходя. Леглото вече ми убива — по него не мога да ходя, за морава съм закопнял. На моравата всичко мога да правя: и да ходя, и да спя, и да се изходя... Не ме откъсвайте от природата, изведете ме най-после на двора — то куче да бях, по-добре щяхте да се отнасяте с мен, идиоти такива!”

В редките случаи, когато е трезвен, този наш тъпак мечтае за канадска морава. “Ех, веднъж да стъпя там!” — въздиша той, но плановете му не клонят към скорошно осъществяване по обясними причини.

Опасният сценичен дар на Мис Горгон–Силикон

Тази наша тъпачка се изявява в театъра. Тя притежава удивителната способност да хипнотизира зрителите до степен на частично или пълно вцепеняване. Според някои театрални специалисти частичното вцепеняване от кръста надолу е за предпочитане, защото при него зрителите могат да махат недоволно с ръце, ако представлението не им харесва, но са заковани за седалките, без никаква възможност да се отделят от тях до падането на завесата. Но стремежът на някои режисьори да засилят въздействието на спектакъла, ги кара да избират такива роли за Мис Горгон–Силикон, в които дарбата й блесва по най-съкрушителен начин и довежда зрителите до пълно вкаменяване. След края на едно такова представление се налага сценичните работници да влизат с чукове в залата и да бият по окаменелите зрители, да откъртват части от тях и да ги изнасят на улицата, където зрителите изведнъж си възвръщат подвижността и кой без крак, кой без ръка, кой с половин глава, се разотиват по домовете си, за да разказват на какъв необикновен, авангарден, изумителен спектакъл са присъствали и как се е наложило да ги изнасят на парчета от залата. Случва се такива зрители още дълго да посещават театъра в търсене на някоя изгубена част от себе си — я глава, я ръка, я полов орган, и като я открият, да възкликнат: тази постановка ме преобрази, в театралната зала аз изгубих себе си, но после отново се намерих, а накрая дори се оказах с четири ръце, три глави или пет крака. Но има и много недоволни зрители, и как иначе, ако останеш без кратуна до края на живота си. Ето защо пълното вкаменяване се отрича от много театрални специалисти. Но можеш ли спря Мис Горгон–Силикон, можеш ли удържа нейната могъща дарба, която се стреми към пълна изява? По едно време тя така се разигра, че се наложи да я възпират и накрая съвсем да я изолират от сцената. От актриса тя стана чактриса (чакаща актриса) и по няколко сезона чакаше да й дадат роля. През това време ние тъпаците бяхме единствената й публика и тя не пропускаше възможността да ни вкамени. Току излиташе от асансьора, облечена като Леди Макбет, и разперваше страховито ръце пред нас. Случваше се по няколко пъти на ден да вкаменява един и същи тъпак и той да прекарва времето си, застинал като статуя в археологически музей. На инкасаторката често й се налагаше да разчиства статуи, за да се добере до електромерите.

Голямата мечта на Мис Горгон–Силикон е да играе в Кралския шекспиров тиътър и да вкамени малко английска публика. Засега й отказват виза. Боя се, че амбициите й могат да задействат предпазната клауза в договора за влизането ни в Е–съюза, защото англичаните са се паникьосали. “Не една, а десет предпазни клаузи ще задействаме, но няма да я пуснем на острова!” — заканват се те. “Но клаузата е само една!” — припомняме им ние. “А защо е само една? — учудват се англичаните. — Как сме допуснали да мине такъв неизряден договор?” — “И вие не сте безгрешни!” — ехидстваме ние.

Ей такива работи.

Речник на идиотските лафове

А
ако не пропееш, няма да успееш

Б
блъскай кал в отношенията

В
върви да буташ асансьора

Г
гърло, гъз, гърне (трите свещени “Г” на идиота)

Д
да ти висне като наклонената кула в Пиза

К
камък е, ще свърши работа (в смисъл — камък в гащите)

Н
начука ли й пържолите

П
пир, пачка, пичка (трите свещени “П” на идиота)

Р
ръгай си главата в огнището, ако не искаш да умреш на бунището

Т
трай, че ще ти задействам предпазната клауза

Щ
ще те кача на емпайера си

Я
яж амброзия и мълчи

Речникът е в процес на освежаване.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а