литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Дмитрий Варзоновцев
“Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти)
Страница: 1/5




След петнадесет години странното тичане на едно място България по един неочакван за всички начин се оказа “на друго място” и определението “посткомунистическа” по отношение на България както преди по отношение на Чехия, Полша и Унгария загуби своята актуалност. Страната стана пълноправен член на НАТО и се готви за влизането в ЕС. Комунизмът остана в “историята” и това породи желанието да бъде преразказан отново, но на друг език [1]. Това желание е нагледна индикация на извършената трансформация на българското общество. Пост-комунизмът, обаче, не просто се смени с нещо друго.

Маркс въвежда един “странен” термин в обществознанието — формация. Дори това не е термин, а метафора. Той я пренася от геологията — образът на “срязаната” земна твърд. За Маркс тази метафора трябва да онагледи обществената структура. Да я покаже отворена едва ли не по същия начин както това става в изкопа на минните разработки. Тази връзка се проследява в творчеството на руския писател А. Платонов, един от романите на когото така и се нарича “Изкоп (Котлован)”. Мишел Фуко в известен смисъл продължи тази традиция като въведе термина “археология” по отношение на хуманитарното знание. Но и в този случай метафората се оказва опасно близка до реалността. Това съвсем не е познавателна типизация, предоставяща на учения “удобна” (М. Вебер) гледна точка, а тази на психоаналитика-изследовател на тъмните страни на човешкото. Трансформацията, станала в България, е много по-близка до реалната практика на иманярите — те “отварят” земята, вземат скритите в нея следи от историята и ...оставят всичко така отворено, зейнало.

Българската трансформация се оказа именно транс-формация — бяха изкопани, взривени и отнесени неизвестно къде всичките пластове, натрупали се през ХХ век. Остана отворена иначе скритата от съзнанието и идеализиращите практики “базисна” форма на социалността. Днес това дори не се оспорва. Но обществото крайно се учуди на станалото – възприе внезапно отворилите се за външния поглед дълбини като ... странни, дори и чужди. Гледката още повече поразява на фона на съвсем реални “човешки” последици от глобализацията (З. Бауман). Странният “котлован” изкопан от пост-комунистическите трансформации като че ли не пречи над него да прелитат най-чудните и най-напредналите явления на пост-модерното. Така България за пореден път успя да изпревари самата себе си — без да се модернизира “до край” стана на часа “пост-модерна” и се опитва да капитализира това свое ново положение под формата на културен туризъм.

В тази перспектива може би най-учудващо е пълната липса на себеосъзнаваща се гражданска инициатива. “Корените” дори и да са оголени от разкопаващата ги “пост-модерност” остават изключително жизнени и вече не се нуждаят от различни симулации на тотално манипулируема публичност.






Напред (2/5) Напред



  
Накратко
Долу се представят фрагментите от подготвеното за печат второ издание “книжно” на “Автобиография” на българския преход: 1990-2005”. Първото издание е виртуално — в мрежата (http://formulata.hit.bg/kniga.html).

Още сведения

публикувано на неделя, март 20 @ 06:58:56 EET изпратено от pelikant2

Подведено под:
Deus ex machina | * | културология |

9061 прочита

Бележки под линия:

[1] Вж. Вестник "Култура", бр. 6, 13 февруари 2004 г.Социализъм и настояще, http://www.online.bg/kultura/my_html/2308/soc.htm

[2] Пьер Бурдье Социальное пространство и генезис „классов” В: Вопросы социологии. Том №1, 1992 Изд-во Адапт, Москва, с 23

[3] Л. Витгенштейн. Культура и ценности В: Общество. Культура. Философия, М., 1983, с.15

[4] Р. Даскалов Да си спомним социализма:социализмът в мемоарите на видни комунистически функционери, В: „Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето”, С., 2004

Още в тази връзка
· Института за модерността
· Дмитрий Варзоновцев


Най-четеното в блок Deus ex machina:
NEXT: мирна революция


Рейтинг
Средна оценка: 4.1
Гласа: 10


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"“Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти)" | | 2 коментара

Re: “Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти) (Оценка: 1)
от Spike на понеделник, март 21 @ 01:28:53 EET
(Сведения за читател )
Искам само да поставя три акцента, които на мен ми се струват важни във фрагментите.

Първо: Поздравления за увода с изкопните работи. Толкова по-добре, че е показана линия към Маркс и то толкова културно контекстуализираща - с минното дело и значението му за модернизацията в Германия.


Второ: Неприемането на реалността точно назовава кризата, която съвсем не е отминала. Мисля че под знака на такова неприемане може да се направи една мащабна интерпретация на преход и съвремие. Освен това с такова неприемане може да се обяснят и частни проблеми - като например защо не върви българската литература и култура. Ами защото реалността, от която тя е част, е неприемлива. И това е един филтър, който стои преди художествените качества на разните произведения.


И трето: Наблюдението за връзките на левите (биографични) и десните (ситуационни) обяснява много повече от едно друго, според което преди прехода са властвали връзките, а след него - интересът. Тук можем да добавим и отбелязаната смяна на идеологическата обвързаност от ляво в дясно.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди