| |
Дмитрий Варзоновцев
“Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти) | Страница: 1/5
След петнадесет години странното тичане на едно място България по един неочакван за всички начин се оказа “на друго място” и определението “посткомунистическа” по отношение на България както преди по отношение на Чехия, Полша и Унгария загуби своята актуалност. Страната стана пълноправен член на НАТО и се готви за влизането в ЕС. Комунизмът остана в “историята” и това породи желанието да бъде преразказан отново, но на друг език [1]. Това желание е нагледна индикация на извършената трансформация на българското общество. Пост-комунизмът, обаче, не просто се смени с нещо друго.
Маркс въвежда един “странен” термин в обществознанието — формация. Дори това не е термин, а метафора. Той я пренася от геологията — образът на “срязаната” земна твърд. За Маркс тази метафора трябва да онагледи обществената структура. Да я покаже отворена едва ли не по същия начин както това става в изкопа на минните разработки. Тази връзка се проследява в творчеството на руския писател А. Платонов, един от романите на когото така и се нарича “Изкоп (Котлован)”. Мишел Фуко в известен смисъл продължи тази традиция като въведе термина “археология” по отношение на хуманитарното знание. Но и в този случай метафората се оказва опасно близка до реалността. Това съвсем не е познавателна типизация, предоставяща на учения “удобна” (М. Вебер) гледна точка, а тази на психоаналитика-изследовател на тъмните страни на човешкото. Трансформацията, станала в България, е много по-близка до реалната практика на иманярите — те “отварят” земята, вземат скритите в нея следи от историята и ...оставят всичко така отворено, зейнало.
Българската трансформация се оказа именно транс-формация — бяха изкопани, взривени и отнесени неизвестно къде всичките пластове, натрупали се през ХХ век. Остана отворена иначе скритата от съзнанието и идеализиращите практики “базисна” форма на социалността. Днес това дори не се оспорва. Но обществото крайно се учуди на станалото – възприе внезапно отворилите се за външния поглед дълбини като ... странни, дори и чужди. Гледката още повече поразява на фона на съвсем реални “човешки” последици от глобализацията (З. Бауман). Странният “котлован” изкопан от пост-комунистическите трансформации като че ли не пречи над него да прелитат най-чудните и най-напредналите явления на пост-модерното. Така България за пореден път успя да изпревари самата себе си — без да се модернизира “до край” стана на часа “пост-модерна” и се опитва да капитализира това свое ново положение под формата на културен туризъм.
В тази перспектива може би най-учудващо е пълната липса на себеосъзнаваща се гражданска инициатива. “Корените” дори и да са оголени от разкопаващата ги “пост-модерност” остават изключително жизнени и вече не се нуждаят от различни симулации на тотално манипулируема публичност.
Напред (2/5) 
| |
| |
| Накратко | | Долу се представят фрагментите от подготвеното за печат второ издание “книжно” на “Автобиография” на българския преход: 1990-2005”. Първото издание е виртуално — в мрежата (http://formulata.hit.bg/kniga.html).
| |
| Още сведения |
публикувано на неделя, март 20 @ 06:58:56 EET изпратено от pelikant2
Подведено под:
Deus ex machina | * | културология |
10186 прочита
| |
| Бележки под линия: |
[1] Вж. Вестник "Култура", бр. 6, 13 февруари 2004 г.Социализъм и настояще, http://www.online.bg/kultura/my_html/2308/soc.htm
[2] Пьер Бурдье Социальное пространство и генезис „классов” В: Вопросы социологии. Том №1, 1992 Изд-во Адапт, Москва, с 23
[3] Л. Витгенштейн. Культура и ценности В: Общество. Культура. Философия, М., 1983, с.15
[4] Р. Даскалов Да си спомним социализма:социализмът в мемоарите на видни комунистически функционери, В: „Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето”, С., 2004
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.1
Гласа: 10
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|
| "“Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти)" | | 2 коментара |
|
|
|
|
Re: “Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти) (Оценка: 1)
от Spike на понеделник, март 21 @ 01:28:53 EET
(Сведения за читател ) | Искам само да поставя три акцента, които на мен ми се струват важни във фрагментите.
Първо: Поздравления за увода с изкопните работи. Толкова по-добре, че е показана линия към Маркс и то толкова културно контекстуализираща - с минното дело и значението му за модернизацията в Германия.
Второ: Неприемането на реалността точно назовава кризата, която съвсем не е отминала. Мисля че под знака на такова неприемане може да се направи една мащабна интерпретация на преход и съвремие. Освен това с такова неприемане може да се обяснят и частни проблеми - като например защо не върви българската литература и култура. Ами защото реалността, от която тя е част, е неприемлива. И това е един филтър, който стои преди художествените качества на разните произведения.
И трето: Наблюдението за връзките на левите (биографични) и десните (ситуационни) обяснява много повече от едно друго, според което преди прехода са властвали връзките, а след него - интересът. Тук можем да добавим и отбелязаната смяна на идеологическата обвързаност от ляво в дясно.
|
|
|
|