Ян Ли
За моя роман Преспиването | Страница: 4/5
4.
Пуснах в интернет трите части от “Историята на Ма” и вече виждам множество коментари на неудовлетворение или радостно очакване. На тези приятели искам да благодаря най-сърдечно, например на Фън, Йе Синмин, Хуа Циу, Му Юен, Ян Сие, Па и нареклия себе си KAOLA. Всички ваши запитвания, насърчителни думи и критични бележки ще получат отговор по-късно. Сега засега искам да изясня, че “Историята на Втората невяста Ма” въобще не е някакъв роман, а просто възпоменания, останали от процеса на писане на романа “Преспиването”, както и неща, до които съм се домогнал в този процес.
Щастливият живот на Втората невяста Ма ни най-малко не започва с оня клатушкащ се нейде из планините Даба автомобил марка “Освобождение”, а води началото си от градеца Сливов цвят. Що се отнася до планините Даба, младата Ма ги познаваше като петте си пръстта. Бихме могли да предположим, че тя се е родила и израсла там. Извисяващите се един подир друг планински хребети напълно скриват детството, юношеството и ранната младост на момичето. На двайсет и две години Втората невяста Ма се омъжи за един работник в държавно предприятие от околийския град на планинския район Даба. Яркочервеният плюшен халат и завивките заляха с руменина и без това руменото лице на девойката. Ако някога сте били в планините Даба и сте зървали тъмните лица на местните обитатели, то руменината на Втората невяста Ма би ви трогнала. Небето над околийския град, както над всички бедни градчета на югоизточен Съчуан, постоянно бе запълнено с непроницаем слой прах. Бе почти пладне, когато сватбената процесия премина през града. Тази процесия се състоеше от една конска талига и три велосипеда. Десетина човека следваха процесията, сред тях един по-голям брат и две по-малки сестри на младоженката. Тя самата седеше в центъра на талигата.
Околийският град се състоеше чисто и просто от една дълга улица. Сватбената процесия бе потеглила от единия край на тази улица, прекосила беше града и току щеше да стигне другия край. Тридесет и две годишният жених вече се беше изпречил ухилен по средата на пътя. Той кимаше и подаваше цигари на хората, които се извървяваха покрай него. Някои го бяха наобиколили, пушеха от “сватбените цигари” и разговаряха в очакване булката да пристигне...почакайте малко.
Казах почакайте и междувременно са изминали три часа. В мига, когато описвах как Ма се доближава до жениха, някой почука на вратата. Оказа се моят хазяин, имал да прибира някакви свои неща. Тук набързо искам да спомена, че съвсем отскоро съм в Пекин, всъщност от миналата неделя. Когато хазяинът си тръгна, бе станало към осем вечерта. Бях огладнял и излязох да хапна нещо. На връщане ме засрещна вторият проливен дъжд, откакто съм в Пекин. Вървях в дъжда, мислех си за моя жених и моята невяста и не ми оставаше друго, освен да ускоря крачка.
Разбира се, може и да не е било така. Но това не е важно и няма отношение към нещата, които описвам.
Сред пукотевицата на бамбукови фишеци, нашата невяста Ма бе посрещната в дома на жениха. Това бе една една стара къща в запуснат двор. По прясно варосания дувар бяха налепени изображения на Председателя Мао и картини от “образцовите революционни пиеси”. Вътре в стаята отляво надясно бяха наредени масивен гардероб (стар), легло (ново), писалище (старо) и една голяма кръгла маса (много стара). Четири нови-новенички стола стояха около масата, а на нея имаше бонбони и някакви ядки. Дали мигът, в който Ма прекрачва прага на къщата, да не се превърне в началото на моя роман?
Мисля за това.
 Назад (3/5) - Напред (5/5) 
| |
| |
| Накратко | | Откъсът е от част първа на романа, “Историята на Втората невяста от рода Ма”, първа глава, “За Преспиването”.
| |
| Бележки под линия: | | [1] Популярен хонконгски автор на романи за древни майстори на бойни изкуства, отшелници със свръхестествени способности, даоси-магове и пр.
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.25
Гласа: 4
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|