литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Доротея Табакова
Сол




На голия остров солта е навсякъде. Висят по стрехите солените чирози, солта се просмуква във всички въжета, бял прах се отлага по къщи и покриви, дори и дворците не са пощадени. Разяжда солта. И запазва солта. Прането не съхне до ранни зори, защото е тежък крайбрежният въздух, а слънцето с мъка пробива си път през омарата.

Казват, че слънцето пие морето - ho d’helios thalassan - да, пие, вгорчено от морските соли, то пие безмерно, за да убие вкуса на горчиво, на морската жлъчка, отвътре изригнала - спомен за влажни наситени нощи, за прекалено, за прекрачена мяра, за прескочена крина, за щедър прибой. Слънчев утринен махмурлук.

Слънцето пие, надигат се плътни завеси, трептят над морето - сияние, само че южно - зелени и сини, и сиви, и перлено бели. Засмуква ги жадната паст на светилото - пий, махмурлийо, побързай, за теб не остана.

И ходиш сега по брега, пясъкът реже очите, ивица бяла преди да започне дълбокото. Тежко висят на плещите ти дрехите, лепнат за кожата, парят, не дават да хукнеш по бялата лента на плажа. Въздухът тука тежи, той е толкова близо до водата, че сам е вода, сам е сол.

Сам си вода, сам си сол, сам си жажда. Сам си слънце. Носиш своето снощи, влажно и топло, и потно, полепнало с пясък, цялото в бели искрици от пясък. Тежък езикът мълчи, солта се отлага по него.

Жаждата вече не е минута, желание, спомен. Тя е самият живот между сухите нанизи с чирози, между кошовете с риба и хванати нощем скариди. Махмурлийска зора, светлина като нож през очите, през напукани устни, след нощ, изстискана като лимон върху печена риба - суха люспа в ръката. Слънцето хваща солена кора. Оближи го.


29/30.12.2004






  
Още сведения

публикувано на понеделник, февруари 14 @ 09:06:51 EET изпратено от grosnipe

Подведено под:
Седименти | Аргос | поезия |

3666 прочита

Още в тази връзка
· Доротея Табакова


Най-четеното в блок Седименти:
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.


Рейтинг
Средна оценка: 4.21
Гласа: 14


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Сол" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди