литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Димитър Матакиев
Некролог и др.
Страница: 1/2




Некролог





Таман отивах да си купя цигари, когато забелязах, че един съсед е починал. Въпреки това си купих цигарите, също и кафе. Чак след това разгледах подробно некролога му. Нямаше много за гледане, некролог като некролог. Описваше починалия с казионния патос на предполагаемите опечалени, в няколко изречения и толкоз. Всъщност човекът не беше никак читав. Беше типичен представител на породата непрокопсаник — и някак адски му вървеше внезапният некролог. Преди няколко дена го видях да се размотава из квартала; влачеше скапаното си съществуване. И ето: в този ветровит следобед — когато аз се чудех кво да правя — вече го нямаше. Не беше наоколо; не муфтеше за левчета; не пречеше на останалите.

Особеният поглед, от който само нещастниците отбират. Мда... Смъртта им е естествена дружка — смъртта дарява проницателност. Не познавам толкова много проницателни хора, нито пък внезапно починали. Но всичките, които познавам, ставаха някак особено вдъхновени, преди да отпрашат Нататък. Да им се ненарадва човек — толкова готини бяха наистина! Накрая смъртта ги призозававше и те си заминаваха, без изобщо да са ме питали. Това беше тъпото в случая — чувствах се изигран: иначе, ако можеше да минем без него, едва ли бих имал нещо напротив. Но явно не можеше...

По какво се различават хората? Ами всъщност по едно — по чувството за самосъхранение. Фундаментално чувство, признавам — първите отлагат смъртта си за неопределен период от време, иначе казано — колкото издеянат. Вторите пък ритат срещу шибания фундамент — и, да му еба майката, пак колкото издеянат. Първите понякога стават втори, вторите отвреме-навреме мутират в първи, за да пада майтап, от който трети, на свой ред, градят избушеното си анти-съзидание. Такива ми ти работи, въпросният беше от вторите, които во веки веков остават втори. Преебани. Последна дупка на кавала. С готини дъщери, дето сами титуловат себе си курви. Нищожният живот има опцията да отиде на кино, по всяко време на денонощието. Четеш си книга и хоп: стяга те сърцето, припламва ти в тиквата: курвето е по курвалък, жената пере в кухнята, щото банята я използвате за спалня, и в тоя миг всичко ти се изяснява — целия ти скапан живот; пукваш, а книгата, разбира се, е Максим Горки — “Моите университети”.

Навремето пичът (или анти-пичът в случая) бил военен. Доблестен войн бил и понеже нямало война, къркал като за световно. Сгафил нещо, уволнили го. Продължил да порка. Други пороци нямал, освен че бил доста голямо нищожество. Ни воля, ни чувство за хумор — абсолютна нула. Тотален боклук. Незабележим глупак. Някаква шунка го взела за мъж, той я разочаровал още в навечерието на първата брачна нощ, като се изпърдял гръмогласно, а защо се изпърдял — ами защото много пиел. Тя осъмнала разочарована. Разочарованието плъпнало из всичките й вени и тя решила да бъде разочарована перманентно. Това се превърнало в смисъл на живота й, в своеобразна кауза. За да бъде трагедията пълна, родило им се момиче, което на 9 било вече мацка, вследствие на което педофилите започнали да прииждат на орди. Опазили я от педофилите, но не я опазили от курвалъка. На 19 била преживяла едно рейп-ебане, две групови оргии, три заплащания срещу секс, четири лесбийства, пет “шейсет и девятки”, шест... няма значение — отебала си до девето коляно, в смисъл че пропускала деветия месец и абортирала все в десетия.

Много си падах по нея преди има-няма 11 години. Бях съзрял вече за чекиите и търсех голямата любов. Тя чистеше стълбищата, докато аз прехвърчах от нас до шибания видео-клуб и обратно, а в шибания видео-клуб неква шибана провинциалка даваше шибани порно-касети под наем. Всъщност тогавашното порно ич го немаше, деянехме главно на въображение и на филми, тотално лишени от въображевие. За любовта, голямата, бяхме готови на всичко: между свенливите чекии имаше много топлота. Да мечтаеш беше приятно, също както и да мажеш.

Та така, писна ми вече да се занимавам с тая история. Дъртакът пукна, всъщност не беше още дъртак. Малката продължава по житейския си път — чрез изоболни дози секс тя също се подготвя за смъртта. Maman е до такава степен разочарована, че и да пукне, никой няма да забележи. А аз? Рано е да се отговоря на този въпрос: едва когато стане късно, отговорът ще бъде възможен... Нещо такова.










Напред (2/2) Напред



  
Накратко
Некролог
Хейтърски Великден

Още сведения

публикувано на четвъртък, декември 16 @ 14:05:20 EET изпратено от dimat

Подведено под:
City-lights | * | проза |

10391 прочита

Още в тази връзка
· Димитър Матакиев


Най-четеното в блок City-lights:
El-Qahira Cuts


Рейтинг
Средна оценка: 3.58
Гласа: 24


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Некролог и др." | | 3 коментара

Re: Некролог и др. (Оценка: 1)
от zed1961 на четвъртък, декември 16 @ 16:08:32 EET
(Сведения за читател )
Смело. И, което е по-важно, усетът за езика, поне доколкото мога да преценя, е повече от рафиниран. Трудно ми е да кажа доколко такъв тип проза може да се превърне в израз на нещо повече от собственото омерзение, дори и ако не е само разиграно, но пък новаторството така или иначе сигурно си заслужава усилията. Може би младият Зола е писал подобни текстове ... впрочем, пътят от тоя тип проза до, например, „Жерминал“, ми се струва не по-малко дълъг от онзи, който дели първата целувка от раждането на бебе (късмет работа, значи). Във всеки случай желая успех.




Re: Некролог и др. (Оценка: 1)
от Koschey на събота, януари 22 @ 16:53:09 EET
(Сведения за читател )
Във всички случаи забавно :))))




Re: Некролог и др. (Оценка: 1)
от evgeny6 на неделя, март 12 @ 19:24:55 EET
(Сведения за читател )
Митко, преди време спорих в няколко поредни напоителни вечери с едни приятели има ли такова чудо "пролетарска литература". Аз твърдях, че има, те че няма. Казваха, че добрата литература си е добра литература, а дали е писана като пролетарска или каквато ще да е друга нямало значение. Сега си мисля, че в пролетарската литература, както и в чалгата, както и в хевиметъла, добрата литература/музика се промъква между правилата на жанра като чиста вода между отпадъци, тласкана от таланта,нещастието на автора и чистите части на душата му. Като чета твоите неща, все ми се струва, че някак си успяваш да си запушиш таланта с радикализми и някакви злокобни социални проекти. Явно може! Предвъзхищението от текста е единственото известно ми място, където авторът на нещо се среща истински със своите читатели и пр. реципиенти. Как им се предвъзхищаваш на тези твоите неща, ама хич не ми е ясно. Засега за мен те са по-скоро смесица от забавно, интерсно, дразнещо и безполезно. Но все ми се струва, че талантът ти е доста по-як от това, което се е впило като паразит в него. Може и да греша. При всички положения скандалното има нелоши шансове да стане модерно и да вземе, че да се продаде добре. Така че, ти си знаеш. Успех!
Евгени





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди