Херувим Петринов
Стихове | Страница: 2/2
Алхимикът
"Нещо... Нещо още трябва. Да пресича, да разпръсква
тежестта на вертикалното изливане, през знаците,
презрително, без обръщение към зримото отвън–
отвътре, безмерно в разстояние, неизличимо,
непочтително веднаж, иначе твърде малко в злост,
сред анатомичната ирония, без изтезаващ смях,
но не в ерупция и, нè в мимичното. Нещо трябва...
И да пишеш! От кълн на клон, от човка в клюн,
очовечен, оклюмал, над махало, в женска гръд,
в трасир на дрозд, под изтънялата лила, към
нищета без цвят, притихнал, утешим в писмо едва,
и над това–изцяло, и почти, непредпоставен,
изцеден в парцела–град — над Парацелз,
— над Мюлиус, — над Киркегаард...
 Назад (1/2)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, октомври 19 @ 09:35:10 EEST изпратено от veseleil
Подведено под:
Болест | * | поезия |
5351 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.58
Гласа: 12
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|