литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Анета Димитрова
Обстоятелственият контекст на жанра диалог и отношението му към литературния пир
Страница: 2/5


Диалогът и неговият вътрешен контекст

За произхода на диалога като литературен жанр е казано много[3]. Смята се, че негов създател е Платон[4], който има съответните литературни образци в диалозите от комедиите на Аристофан и Епихарм, в епизоди от Херодот и Тукидид, но най-вече в мимовете на Софрон. D. Clay дава сведения, че не Платон е първият автор на сократически диалози: “...Plato was not the first to write a “narrative” dialogue” (Clay, с. 28), “It seems to have been the tendency of the biographers to make the innovator in a genre its “inventor” (с. 33, бел. 20 - бележка върху цитат от Диоген Лаерций), но отдава по-голямо значение не на това кой е първият, а на базата на какъв жанр се развива сократическият диалог (с. 33-34).
С възникването си диалогът се противопоставя както на поезията (епос и драма - литература par excellence за елините), която има множествен субект, така и на реторическото прозаично говорене, което е насочено към множествен обект. Макар че диалозите[5] говорят за високото, и то не само аналитично, но и символично, частното пространство и отделният човек присъстват в тях на много нива. Самата форма пресъздава неофициален разговор, участниците са поставени в ежедневни ситуации-случки, за които да се разказва, например смъртта на Сократ или идването на Протагор в Атина - “извънредно”, но частно.
Ситуирането на разговора-диалог в някакъв контекст увеличава художествената условност, прави го наративен[6], конструира една по-цялостна картина на действителността. Пресъздава се не само разнообразието на живота, но и една важна характеристика на диалога - наличието на вътрешен контекст, който има отношение и към съдържанието. В някои диалози като “Протагор” и “Федон” контекстът е пряко обвързан с темата на разговора и неговото протичане, в други случаи, когато връзката не е толкова директна (напр. “Федър”), поводът за разговора се съдържа в тази обрамчваща среда. Това не е претекст за започване на разговор върху предварително избрана тема, а наподобяване на естествената асоциативна мисъл, с която се променя темата на “живия” диалог. От друга страна отделянето на особено внимание върху обстоятелства без директно отношение към философското съдържание на диалога го прави художествена литература в тесния смисъл на думата, “поетическа фантазия” на автора (Hirzel). И все пак обстоятелствата само придружават разговора, а не са негов център, затова могат и да отсъстват. Т. нар. “директни” или “драматични” диалози са пример за съсредоточаване на вниманието изцяло върху съдържанието (вж. напр. “Ион”), но показателен е фактът, че изобразяването на контекста, макар и като второстепенен елемент, създава традиция в този жанр. Когато Hirzel коментира същинските диалози на Ксенофонт - “Пирът”, “За стопанството” и “Хиерон” - той отбелязва, че въвеждащите обстоятелства могат и да се махнат, но това, че остават, е характерна черта на Ксенофонт и приобщава тези произведения към вече създадената традиция на разказания сократически диалог (Hirzel, с. 174, бел.1).
И така - диалогът възниква като подражание на разговор, но целта му е да се използва въпросо-отговорната структура за разгръщане на диалектически подход към поставен проблем; в “чистата” си форма може по драматичен начин да пресъздаде жив диалог, но когато изобразява странични обстоятелства, те се съотнасят със съдържанието и го правят същевременно по-отворен и по-завършен в своята цялостност текст. След като изобразяването на контекста е въпрос на избор, доколкото самата форма съдържа пресупозицията “неофициалност” и не се нуждае от допълнителни маркери, възниква въпросът как една от възможните рамки се превръща в изключително продуктивен жанр? Доколко литературният пир (symposion) е диалог, доколко е рамка на диалог, кои са характеристиките, които го отличават и му позволяват да се репродуцира у толкова автори по толкова различни начини?







Назад Назад (1/5) - Напред (3/5) Напред



  
Накратко
С възникването си диалогът се противопоставя както на поезията (епос и драма - литература par excellence за елините), която има множествен субект, така и на реторическото прозаично говорене, което е насочено към множествен обект. Макар че диалозите говорят за високото, и то не само аналитично, но и символично, частното пространство и отделният човек присъстват в тях на много нива. Самата форма пресъздава неофициален разговор, участниците са поставени в ежедневни ситуации-случки, за които да се разказва, например смъртта на Сократ или идването на Протагор в Атина - “извънредно”, но частно.
Ситуирането на разговора-диалог в някакъв контекст увеличава художествената условност, прави го наративен, конструира една по-цялостна картина на действителността. Пресъздава се не само разнообразието на живота, но и една важна характеристика на диалога - наличието на вътрешен контекст, който има отношение и към съдържанието.

Още сведения

публикувано на сряда, август 27 @ 11:02:44 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
Протези за реториката | Аргос | статии |

14338 прочита

Бележки под линия:
[1] Тук и по-долу “контекст” се употребява със значение на съдържаща се в текста рамка, за разлика от историко-културния контекст, който е присъщ на всеки текст, но в случая не се взима под внимание.

[2] Слезак, Т. А., Да четем Платон, С., 2002, 29-36, 126-133, 142-143.

[3] Вж. напр. Hirzel, R. Der Dialog. Ein literaturhistorischer Versuch, Bd. 1, Leipzig, 1895; Clay, D. The Origins of the Socratic Dialogue, In: The Socratic Movement, ed. by Paul A. Vander Waerdt, Cornell UP, Ithaca and London, 1994, 23-47.

[4] Hirzel, op. cit., 2-67; Богданов, Б. Мит и литература, т. 1, София, 1998, 238.

[5] Имат се предвид най-вече диалозите на Платон като представителни за жанра, но от друга страна те са изключителни, много по-богати на смисли, което ги отличава от традицията.

[6] Срв. делението на диалозите на драматични и наративни, което има отношение към наличието на “разказ за”, на рамка.

[7] Тук се имат предвид пировете от класическата епоха, които са модел за литературно изображение. Връзката с аристократическия им произход и наличието на такива сцени още у Омир не противоречи на изложената теза, но в случая не се анализира.

[8] Пак там в бел. 1 се отбелязва, че вероятно пример за това дава Аристотел в своето произведение “Пирът”.

[9] Xen. Symp. I. 1 (курс. м., А. Д.). Прев. Р. Стефанов, в: Ксенофонт, Сократически съчинения, С., 1985, 141.

[10] Срв. Xen. Symp. II. 1.

[11] Хьойзинха, Й., Homo Ludens. Изследване на игровия елемент на културата, С., 212-226.

[12] На бълг.: “Пиршеството, или лапитите”, прев. Вл. Атанасов, в: Лукиан. Сатири и пародии, С., 1986.

[13] Известно е, че за основа на пародията Лукиан използва Платоновия диалог “Пирът” и някои епизоди пряко си кореспондират - те няма да бъдат подробно коментирани.

Още в тази връзка
· Анета Димитрова


Най-четеното в блок Протези за реториката:
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 13


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Обстоятелственият контекст на жанра диалог и отношението му към литературния пир" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.16 Секунди