Алкифрон Из “Писма на паразити” | Страница: 1/5
Кой е паразит?
Както е нормално да се случва през античността, корените на паразита се губят някъде в сакралното. Първоначално паразитът бил “сакрален” паразит, бил натоварен с някакви сакрални — поради което не дотам изяснени — функции. Възможно е да е събирал житния данък от прилежащите към храма ниви, възможно е да е обслужвал гощавките на храмовите посетители. Едно е сигурно: ангажиментът му е бил “покрай храната”, както загатва и самото му название (para — ‘редом, покрай’, sitos — ‘жито, храна’). По-известен и по-късен като явление е “светският” паразит — обеднял гражданин на полиса, търсещ храната си по публични и частни угощения, в замяна на което развличал гостите и домакините и бил подложен на присмех, унижения, дори физически тормоз. Тъкмо този обществен храненик влиза като характерен персонаж в средната и новата атическа комедия (IV-III век пр. Хр.), редом с лукавата хетера, верния роб, старата магьосница, войника–самохвалко и прочее компания. Веднъж обособили се под формата на комедийни типове, т.е. влезли веднъж в литературната традиция, горните персонажи се превръщат в материал за всевъзможни упражнения по стил — неизменна част от обучението в школата на ретора. Така става ясно, че ако Алкифрон (ретор от II век) е съчинил 42 фиктивни писма на паразити (толкова поне са оцелелите), това не се дължи на някаква причудлива фиксираност върху въпросните представители на античната полисна общност, а е логично следствие от типа обучение в елинистическото училище. Въпрос на образователна система.
Образът на епистоларния паразит у Алкифрон се гради върху поредици от монотонно рециклирани клишета в духа на комедийната традиция: така например паразитът е вечно гладен; паразитът често декларира суицидни намерения и търси бесилка, за да се обеси. Кореспондиращите си фиктивни паразити си имат и фиктивни имена (също в духа на комедийната традиция): Трехедипън = “Тичащ–по–гощавки”, Лопадектамб = “Запленен–от–блюдата”, Хектодиокт = “Гонещ–шестия–час”, Мандалоколапт = “Кълвящ–мандалото”, Артепитим = “Копнеещ–за–хляб”, Книсозом = “Душещ–чорбата”, Автоклет = “Самопоканил–се”, Хетемарист = “Готов–за–закуска”...
Напред (2/5)
| |
| |
Още сведения | публикувано на неделя, юли 11 @ 21:45:42 EEST изпратено от Argos
Подведено под: | Аргос | пародии |
8194 прочита
| |
Бележки под линия: | [1] Паламед — син на евбейския цар Навплий, един от ахейските вождове по време на Троянската война, разобличил Одисей за мнимата му лудост. Автор на различни изобретения, вследствие на което името му става част от фразеологични изрази, намекващи за мъдрост и находчивост.
[2] мендесийски — от Менда, град в Халкидическия полуостров, известен с хубавите си вина.
[3] “Златните стихове” — 71 хекзаметъра от неизвестен автор, синтезиращи основните принципи на Питагоровото учение.
| |
Рейтинг | Средна оценка: 3 Гласа: 1
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|