Ласло Дарваши Селото на лудите |
По онези места, които се разпростират на височина от Росток до фиумската корабна митница, на ширина от град Киев до мюнхенските бирени бъчви, е знайно едно извънредно особено село. Всеизвестно място, макар никой да не желае да го назове по име досега. Било достатъчно, че го знаели. Понеже възникването, историята, произходът и предназначението на това поселище тъне в кълбящата се мъгла на историята, нека се задоволим с толкова, че става дума за селото на лудите.
В това село е луд кметът, попът, лихварят, земеделецът. И не само каменоделецът, но дори и търговските пътници, търгуващи с изкуствени плитки, свинска мас и медни стърготини не са нормални. Естествено се обясняват в любов и се псуват на луд език, езикът на лудите в това село. Вятърът, зората, сълзите, планините, водопадите и друмищата също са луди тук. Лудите дървета се извисяват покрай изумителни пътища. Луди цветя разтварят венчелистчета на брега на канала. Луди пътища лъкатушат нагоре и надолу и луди показват пътищата на кореняците луди. Тези, които емигрират тук, също са луди. Но луди са и тези, които си тръгват от тук. Тук и мъртъвците, призраците и духовете са откачени. Лудо е миналото. И бъдещето е лудо. Тук добротата е простоватост, обичта, тъпота, злобата чисто безумие. Както и ангелът, който една августовска нощ катурнал по невнимание три звезди от небесния таван и слезнал за да си прибере поне една, но не нея прибрал, а слюнката на един чалнат гледач на животни, животновъд от корема на кръчмарката идиотка, та и този ангел бил луд.
Нещо повече Бог, който според записките, бележките, свидетелствата в един луд миг лично посетил селото, също не бил нормален.
Забележка: Превод от унгарски: Николай Бойков
| |
| |
Още сведения | публикувано на събота, август 26 @ 13:12:23 EEST изпратено от npb
Подведено под: | Унгарска връзка | проза |
2365 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4 Гласа: 1
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|