литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Борис Ангелов
Гален Ганев: Концерт за шапка и перо




Първата стихосбирка на Гален Ганев, излязла като притурка на списание “Тракия” през 1983 година, е посветена привидно на “градския ден”, на така характерната в миналото урбанистична тема, закрепяна с помощта на познатите нови панелни блокове, стари рушащи се къщи, улиците. Казвам привидно, защото в “Градски ден” Гален Ганев с изострена описателност и внимание към детайлите наблюдава външното, видимото, но много повече се интересува от вътрешното, невидимото. За това способства и често срещащият се персонаж на Поета, с “химикалка-компас” в ръка, той е и в “Ден”, и в “Нощ”, и в “Огледало”, с него започва стихосбирката и отново с него приключва. Скритият кинематографизъм на “Градски ден” умело фиксира баналното, едно и същото на делника, без да пренебрегва вечно променящото се, т.е. лирическият говорител се опитва да рационализира времето, фокусирайки върху мястото. Пътят и улицата са, струва ми се, сполучливи алегории на тази безкрайна игра на времената. С проблема за времето нахлуват и гигантските мащаби на галактиките, планетарно непостижимите предели на космическото в отдадените на философското текстове като “Космос”, “Роля”, “Огледало”. Още оттук тръгват много мотиви, които ще намерим развити в следващите книги на поета.

С дебютната си книга, издадена от “Хр. Г. Данов” през 1990 г., Гален Ганев става лауреат на голямата награда за поезия “Южна пролет” през 1991 г. Излишно е да казвам, какво означава тази награда, кои са предишните и сетнешните й притежатели. Не познавам конкурентните творби, но вярвам, че призът е напълно заслужен. С “Роля” Гален Ганев се утвърждава като наистина самобитен, със свой почерк и стил автор. Противно на очакванията ми, поезията в “Роля” е много повече социална, отколкото “Градски ден”. Голямата “поема” “Пари” започва от невинното детство и, преминавайки през затвора, църквата, дома, приключва в старостта, за да трасира пътя на парите, тази толкова нетрайнна ценност. Преоценил обаче важността им, поетът някак отстрани — едновременно режисьор и просто зрител — наблюдава вихъра на смешно-тъжния спектакъл, следи капризите на зара, надсмива се на хазартността на рулетката, купува си билет за лотарията — все алегории на Съдбата. Не е случайна, разбира се, карнавалността и театралността на темите и образите в книга, онасловена “Роля”. И тук е мястото да изкажа задоволството си от сцеплението, от взаимната преводимост и уместност на заглавията — изкуство, което не всеки писател умее. Неизбежно съм обеднил творчеството на Гален Ганев при това бегло препускане по страниците му, то е доста по-многообразно, по-разнолико, както сам казва — в “301 различни роли” би се превъплатил.

Позволете ми сега да премина към последната книга на поета. Третата стихосбирка на Гален Ганев излиза с реномираната марка на Издателско ателие Аб, дало път на редица важни за 90-те поетични книги. Изтънченият усет на Анго Боянов за стойностното в най-новата ни литература, демонстриран досега успешно, е забелязал и стиховете на пловдивския автор. “Концерт за шапка и перо” е добре промислена книга, изтъкана от четири цикъла, разпитващи за връзките между изкуствата, за творчеството и Твореца (“Мелодични картини”, “Бяла пеперуда”, “Красива нула”, “Апендикс”). Ромоленето на словото е забъркало като “черна магия” музиката, танца, рисуването, скулптурата, театъра, (скучното) кино, за да се спусне в дълбоките води на познанието (характерната особено за “Мелодични картини” водна метафоричност умело събира ефирността на музиката и леенето на езика в образите на морето, лагуната, реката). Класическите за литературата отъждествявания на музицирането и поезирането в късовете със заглавия-инструменти е дало като резултат дискурсивно изразяване на асоциативността, събудена от звуците и формите на цигулката, виолата, контрабаса. Вероятно неправомерна свръхинтерпретация би открила и фигурализациите на един дискретен еротизъм, у-таен в слятостта на материалния инструмент и сетивността на изпълнителя, в хармонизиращата света борба между телата на инструментите и духът на музика(н)та — “Джаз”, “Реквием”, “Виолончело”, “Бяла пеперуда”, “Автопортрет” (психоаналитичният прочит, сигурен съм, ще се вторачи и в мъжкото перо и женската шапка от заглавието, ще забележи амбивалентността на граматическия род в думите за инструментите). Всичко това обаче е стегнато в корсета на смирената религиозност, търсеща пролуките към трансцендентното, задаваща въпроси за същността на началото и финала, на кръговрата (тези стихове не вярвят в края на века, за тях, струва ми се, няма значение и подредеността на красивите нули в годината на отпечатването им).

Почти радичковското вглеждане във вървежа на птичето царство по белия сняг, по белия лист в “Зима”, е обърнало взора към природата и към поезията, към поезията на природата, загърбващо, с изключение на празника на пазара от “Огледало” и битовизма в “Човечарник”, прозата на живота. Двете стихотворения все пак градят интересен интертекст с ягодовите полета и нашумелите напоследък мухи от художествената продукция на последното десетилетие, но съзнателно се пазят и стоят встрани от заиграванията на постмодернизма, както става ясно от приключващото книгата “Съкровено” и от останалите самонаблюдаващи се стихове, утвърждаващи автомитологизма на artиста (“Черна магия”, “Ловец на скалпове”, “Висок разум”, “Модел”).

Не бих искал да отегчавам почитателите на Гален Ганев, но не мога да не отбележа щастливото съчетание на премерена форма и запомнящи се идеи, поставили клопката на измамната лекота при четенето и предопределили удоволствеността от добре подбрания език, понякога преструващ се на небрежен, но пък затова естествен и автентичен. И за да не помислите, че просто лаская автора, ето мнението и на най-сръчния от младите поети, Г. Господинов: “Тази стихосбирка излиза точно 10 години след “Роля”. Малко наши автори могат да си позволят подобна пауза, особено след като още първата им книга е забелязана и оценена. Дълго изпипващ, работещ върху езика и формата поет. Стихотворенията в тази книга се събират от един общ “усет за бог и хармония”. Много добър класически стих, прозирност и лекота на образите, стил.”.







  
Накратко
Представяне на книгата на Гален Ганев, направено на 19. 05. 2000 г., в къщата на Ламартин, Пловдив.

Още сведения

публикувано на неделя, август 06 @ 13:15:39 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
| * | литературна критика |

3155 прочита

Още в тази връзка
· Борис Ангелов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 1


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Гален Ганев: Концерт за шапка и перо" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди