Борис Минков: Лоени топки - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

И двамата военни началници разчитаха много на този кладенец. На полковник Гра дори му се искаше да скочи лично в него, за да изследва параметрите му, въпреки че това не беше подходящо за годините му. Гласът на Каргал се изкачваше все по-трудно по стените на кладенеца и затова вторият военен началник трябваше да спуска колкото може по-надолу ухото си, за да чуе това, което Каргал съобщава.

Дълго време след като брат му Лавер изчезна с най-силния кон, използваха Каргал само за да измерват разстоянията с него. Използваха го като единица за измерване, с помощта на която отговаряха на въпросите, които сами си поставяха: колко далече бият оръдията им, на какво разстояние се намира противниковият лагер, каква e широчината и дълбочината на войнишкия строй. Сега обаче тялото на Каргал беше вече захабено, ставите му не бяха толкова еластични, колкото бяха преди. Кладенецът беше толкова дълбок и с толкова много параметри, че Каргал се питаше дали ще може да излезе някога от него. Той вече не виждаше нищо. Дори въжето, с което го бяха вързали като брат на дезертьор.

Иззад развалините на ферма се чуваха войнишки гласове. Те брояха. Тридесет и седем, тридесет и осем, тридесет и девет, четиридесет...

На Каргал му се струваше, че всеки момент ще загуби съзнание и ще пропадне завинаги на дъното на кладенеца, а горе полковник Гра започна да нервничи. Иззад срутената постройка на фермата се показа жена, която бавно се приближаваше към кладенеца, но военните началници работеха и не я забелязаха.

— Колко буркана с ябълков ксеркс останаха? — попита полковник Гра своя помощник Грас. Заедно с длъжността на втори военен началник помощникът трябваше да приеме името Грас и да предаде своето на полковника за съхранение. Дори във вътрешните джобове, които помощникът Грас сам си беше пришил, нямаше място за неговото минало.

— Сега ги броят войниците — отговори Грас и спусна лявото си ухо отново в кладенеца, за да облекчи гласа на Каргал в изкачването му нагоре по стените.

— Какво има да ги броят! — изкрещя полковник Гра. — Ще вземат да се натровят. Само това ни липсва!

— Вече втори ден от ушите на Каргал тече тази отвратителна зеленикава течност — каза плахо помощникът Грас. — Така свършват всички, които решаваме да убием с лишаване от сън. Все пак си мисля дали не е в интерес на родината да го оставим да почива. Не е затварял очи повече от седмица, а този кладенец е много важен за нас.

— Лявата ми длан е летателна площадка за важни сведения — извика разгневен първият военен началник. — И ако до един час всички параметри на кладенеца не са кацнали на дланта ми, ще те сваля долу при него и ще се изпикая върху вас, за да трябва да започвате работата отначало. Разбра ли?

Полковник Гра се отдалечи от кладенеца и от своя помощник и едва не се сблъска с жената, която беше застанала на няколко крачки пред разрушената сграда на фермата. Сега той я видя, но не се сети да я попита какво търси точно на това място. Влезе сред руините на постройката, за да провери лично дали в запазените й ъгли има паяци. В това време от лагера на войниците зад постройката се чуваха техните гласове. Тридесет и седем, тридесет и осем, тридесет и девет, четиридесет...

Грас винаги трябваше да работи повече. Той винаги работеше повече. Затова тази война излезе именно през неговия нос. Дълго време Северната армия за войната срещу броненосците нямаше втори военен началник, който да бъде помощник и прислужник на първия военен началник — известния полковник Гра. В началото полковник Гра гонеше кандидатите за длъжността на втори военен началник, замеряше ги с полеви телефонни апарати, крещеше и пикаеше срещу тях, докато не остана нито един кандидат. Тогава полковник Гра трябваше да обикаля страната и да моли всеки срещнат да му стане помощник и прислужник.

Помощникът Грас се наведе над кладенеца и извика:

— Състояние на стените? — Този път той се погнуси да спусне лявото си ухо надолу.

— Рудиментарно — едва успя да чуе отговора на Каргал.

— Няма да успее да свърши работата си преди да умре — каза сякаш на себе си вторият военен началник, но жената го чу.

— Мъжът ми може да е дезертьор, но няма да умре преди да свърши работата си — каза тя. — Такъв беше и брат му Лавер.

— Махай се оттам! — извика полковник Гра, стъпил върху развалините на бившата ферма. — Ако мъжът ти не е свършил до един час, ще те сваля при него и ще се изпикая върху вас, за да трябва да започне работата си отначало. Тази сграда беше ферма. В нея мучаха крави, а сега единственото, което се чува, са гласовете на моите войници — полковник Гра замлъкна. Помощникът Грас използва този момент, за да го успокои:

— Работим, работим. Хидрологичен баланс? — той записа данните на хидрологичния баланс в бележника си още преди да чуе отговора на Каргал. — Вие ли сте Юлия? — попита той тихо жената. — Как стигнахте дотук?

— На война хората не задават тези въпроси — отговори спокойно тя.

— Полковник Гра е много нервен и рядко говорим за края на войната — каза още по-тихо вторият военен началник. — Но не мога да предположа, че той ще иска да запази моето минало за себе си. Изглежда щастлив със своята съдба. Условия за живот на микроорганизми по стените?

— Поносими — отговори с усилие Каргал от кладенеца.

— Омръзна ми да бъда слуга на началника си и защитник на този обикновен войник — каза с умора в гласа вторият военен началник на жената. — Цялата война излиза именно през моя нос.

— Мъжът ми не е обикновен войник — каза отново спокойно жената. — Най-малкото той е сто пъти по-стар от обикновените войници. Макар че той е нишо в сравнение с брат си Лавер.

— Не исках да ви засегна — извини се културно помощникът Грас. — Мъжът ви наистина върши доста работа и е много стар.

Полковник Гра се върна към кладенеца, след като беше проверил порутената сграда за паяци, и изгледа подозрително жената.

— Намерил ли е паяк вътре? — извика той на помощника Грас. — Скоро в тази ферма отново ще замучат крави, а вие още не сте готови!

— Обикновените ви войници сега се нахвърлят върху една курва и ви заблуждават, че броят. Да бяхте погледнали поне през развалините на фермата. Щяхте да видите първата крава. Тя пък се прави, че е дошла да продава чорапи и бельо. Така са възникнали първите градове. Какво толкова сте им поръчали да броят?

— Ябълков ксеркс. Но явно пак са го ударили на разврат мизерниците! — извика полковникът. — Пак ще пламне някаква зараза и пак ще се чудим какво да правим по-напред — дали да потушаваме заразата върху нас или да сеем зараза върху враговете. Надявам се да сте свършили вече с тоя кладенец. Ако не сте, ще е само за ваша сметка, надявам се.

— Кога ще мога да видя мъжа си? — попита жената, за първи път нетърпеливо.

— Когато умре — отговори полковник Гра. — Попитах свършихте ли!

Вторият военен началник се зае да обяснява на своя началник, че на Каргал му е невъзможно да установи количеството влага заради зеленикавата течност, която тече от ушите му.

Много се беше променила жената Юлия през месеците на търсене и пътуване. И всички я питаха как е стигнала дотук. Лицето й потъмня от дългото препускане с кон, носът й се издължи, заостри и изгърби, когато търсеше мърша със стадо подивели кучета; те бяха обещали да й помогнат да намери мъжа си, ако търси мършата заедно с тях; после, разбира се, разбра, че само са я използвали; ръцете й станаха груби, сбръчкани и кокалести от ровенето в земята с надежда да намери някаква следа. Недоволни наемници и дезертьори се впускаха към нея, за да пипат кожата й, от което тази кожа заприлича на кожа на костенурка, но тя бе доволна, тъй като покрай гадните ръце на участващите във войната се ориентираше за театъра на военните действия. Един пастир, чието стадо беше нахранило точно Северната армия, я научи да пие вино и оттогава и блясъкът в очите й се промени. И Каргал няма да ме познае, призна тя на пастира. Но най-болезнената промяна настъпи един ден, когато стадото неблагодарни кучета я догони; псетата се нахвърлиха върху нея и онова, което беше настоявало най-много да ги последва в търсенето на мършата, отхапа дясната й пета. След болката, която й причини това дяволско куче, тя не усещаше нито жегата, нито глада, нито умората. И чувствата изчезнаха, макар че Юлия и по-рано беше хладнокръвна жена. Затова беше доста странно, че тя попита продавачката на бельо: “Откога жените на гордите броненосци започнаха да продават бельо на окупаторите?”

Полковник Гра не успя да намери нито един паяк в развалините на фермата и това само засили подозренията му, че оцелелите паяци са се скрили в кладенеца. Това е последната война, в която участвам, мислеше си той като гледаше ту порутената постройка на фермата, ту кладенеца. Когато мислеше за бъдещето си, полковник Гра не забелязваше своите подчинени. Напоследък това му се случваше все по-често. Иззад развалините на фермата се показа една продавачка на бельо, носеща голяма плетена кошница.

— Купете си хубави чорапи и бельо! — викаше тя. — От най-хубавите магазини на най-големия град в областта. Евтино, красиво, гарантирано и обезпечено!

— Откога жените на гордите броненосци започнаха да продават бельо на окупаторите? — попита Юлия.

— Съжалявам много, госпожо, но женското бельо свърши — отговори невъзмутимо продавачката на бельо. — Ако знаех, че ще ви намеря тук, щях да взема повече.

— А ще мога ли да поръчам за жена си? — попита вторият военен началник. — Очевидно тази война няма да продължи още дълго, а ми се иска да я зарадвам с подарък от покорената от мен страна.

— Покорената от мен страна...— Започна да го имитира първият военен началник, докато помощникът Грас вече бъркаше навсякъде из дрехите си за пари. Това негово поведение вбеси полковник Гра. — Не си ли чувал за Лоената топка? Има книги, протоколи са правени, в учебниците го пише, дори и запазени вестници има за Лоената топка. И тази е сигурно някоя лоена топка, а и вече задникът й е разплут от войнишките онождания. Ще ми се да я сваля при тоя охлюв в кладенеца и да се изпикая върху тях, за да трябва той да прави тъпите си сметки отначало. Още ли не е докладвал за всички параметри? Колко паяка е открил? В близкото село ми казаха, че точно в този кладенец живеят три семейства паяци, макар че предполагам, че го казаха само от патриотизъм. И без това предусещаха гадовете, че това са последните им думи.

Помощникът Грас продължаваше да бърка из дрехите си за пари, из многото вътрешни джобове, които сам си беше пришил, и този път не чу отговора на Каргал. Полковникът обаче го чу, защото въпросът с паяците го интересуваше най-много:

— Боя се, че няма паяци — Каргал очевидно говореше с последните си сили. — Лъжа е или са избягали от нас. От мене.

Засега полковник Гра беше доволен и на такова сведение и се обърна строго към помощника си:

— Пиши! Паяци няма. На твоя отговорност.

— Паяци няма. На моя отговорност — повтори помощника Грас и се зае да го запише в бележника си.

— Колко шишета с ябълков ксеркс преброиха войниците ми? — попита полковникът продавачката на бельо.

— Не са шишета. Буркани — отговори продавачката на бельо.

— Добре де, нека са буркани — каза раздразнен първият военен началник. — Колко са?

— Не знам — спокойно каза продавачката на бельо. — Войниците ви изобщо не брояха бурканите с ябълков ксеркс, както вие сам трябваше да забележите, докато оглеждахте за паяци.

Полковник Гра се втурна към лагера на войниците, заканваше се и крещеше:

— Само на войници ще ми станат! Заради тях тази курва ми се подиграва в очите.

Малко след като полковник Гра се изгуби от очите на помощника Грас, войниците в лагера зад руините на сградата на фермата отново започнаха да броят. Тридесет и седем, тридесет и осем, тридесет и девет, четиридесет...

— Вие пък защо го кръстихте точно ябълков ксеркс? — обърна се нахално и насмешливо Юлия към втория военен началник.

— Заради огромната зараза, която носи — каза с поверителен тон помощникът Грас като разшири очите си и се наведе над деколтето на Юлия. — Казвах на полковник Гра, че този уморен до смърт човек няма да може да направи нищо. Няма да може да намери и един единствен паяк.

— Ако в кладенеца имаше паяци, Каргал отдавна щеше да ги е открил всичките — каза уверено Юлия. — Освен ако не е решил да действа срещу вас.

Продавачката на бельо се оглеждаше във всички посоки в очакване да се случи нещо. Помощникът Грас се престори, че е загубил интерес от покупката на бельо и я изпрати да намери първия военен началник в лагера на войниците. Вероятно продължаваше да ги прави само на войници, както се беше заканил. Дори когато отиде да търси първия военен началник в лагера на войниците, продавачката на бельо не се раздели с голямата си плетена кошница и не престана да се оглежда във всички страни.

— Всъщност исках да купя нещо за вас — каза плахо на вторият военен началник на Юлия. — Дължим ви го. У мъжа ви имаше една ваша снимка, която използвахме, за да направим етикети за бурканите с ябълков ксеркс. Всъщност ви дължим много повече пари. Скоро продавачката на бельо няма да е жива, но дори и да беше безсмъртна, за целия си живот тя нямаше да може да спечели толкова, колкото ние ви дължим.

— Вашият началник го няма вече там — приближи се към тях продавачката на бельо преди Юлия да може да каже нещо и посочи към лагера на войниците. — Бил е там, направил ги е само на войници и сега никой не знае къде е.

Вторият военен началник се затича към лагера на войниците, защото не можеше без полковник Гра. В началото изпитваше съжаление към него заради годините, които полковникът беше пропилял безрезултатно; именно съжалението към него го накара да се съгласи да бъде негов помощник и прислужник. В момента, в който продавачката на бельо съобщи, че никой не знае къде е първият военен началник, помощникът Грас разбра, че не може да съществува без него и се втурна да го търси.

— И него ли ще убият? — попита Юлия продавачката на бельо, като се напрягаше да стесни зениците си, за да фокусира предметите около себе си.

— Не — отговори продавачката на бельо. — Той ми е клиент. Ще го бият само, но това няма да промени нещата. При всички случаи в този кладенец няма повече живот. Искаш ли да дойдеш при мене във фирмата за бельо? Ще рекламираш бельото и чорапите ни.

— Аз не съм курва, за да се показвам пред хората по бельо и чорапи — каза натъртено Юлия. Зениците й продължаваха да бъдат разширени. Продавачката на бельо изобщо не можеше да бъде сигурна, че Юлия я вижда.

— Не мога да разбера защо всички в тази война сте станали толкова старомодни — промърмори продавачката на бельо.

Помощникът Грас се показа иззад развалините на сградата, покрит целия със следи от побой. Едва стоеше на краката си и се подпираше на порутените стени, вперил поглед към земята. Полковник Гра беше мъртъв и като негов помощник изпитваше ужас при мисълта за бъдещето. Струваше му се, че във всеки момент войната ще свърши и той ще усети болезнено този край, защото краят ще бъде и негов. Войната щеше да излезе окончателно през носа му вместо последно дихание. Отдавна нямаше друго име освен Грас, помощник Грас, а сега, когато полковник Гра бе убит, от помощника остана само С. Продължавайте нататък, помощник С! До един час всички параметри на кладенеца трябва да са кацнали на дланта ми.

— Свърши ли най-после тоя охлюв? — извика той на жените, които бяха прекъснали спора си и го гледаха без капка съжаление. Той още гледаше към земята.

— Кога ще мога да видя мъжа си? — попита Юлия.

— Когато умре! — изкрещя вторият военен началник. — Попитах свърши ли! Ако не е свършил, ще ви сваля и двете при него в кладенеца и ще се изпикая върху вас, за да започне всичко отначало.

— Знаете ли колко жадни деца в моя град поглъщаха жадно ябълковия ви ксеркс — каза през зъби продавачката на бельо. — Мислеха го за сок. Заради снимката на тази курва върху етикета. Би трябвало да накарам войниците ви да убият и вас вместо да се пазаря. Евтино, красиво, гарантирано и обезпечено! Зад гърба ви пълзи един от тях с буркан ябълков ксеркс в ръката си. — С последни сили помощникът С се обърна и видя войника, който наистина го дебнеше с буркан ябълков ксеркс в ръка.

— Господин началник, — започна войникът плахо. — заповядайте най-представителния буркан ябълков ксеркс. Има още два, които също са на вашите услуги. Искате ли да ви продам бельо за жена ви на по-ниска цена? Знаете ли какво ги правя аз такива спекулантки? — войникът посочи с глава продавачката на бельо, след което показа с движение какво прави с такива спекулантки.

— Изсипи го в кладенеца! — заповяда вторият военен началник С и посочи с глава буркана така, както войникът току-що беше посочил продавачката на бельо. Докато изсипваше буркана в кладенеца, войникът гледаше с усмивка и отворена уста своя началник. Все едно че полковник Гра не беше повтарял хиляди пъти на войниците да пресипват проклетата течност със затворени усти. — Не извръщай толкова театрално глава — каза помощникът С на Юлия, след като вече можеше да стои на краката си. Дори беше станал делови. — Той и без това нямаше да може да излезе. А ние скоро ще тръгваме. Ще дойдете с нас. Само ще се върнем за малко в близкия град, за да вземем бельото. Ако имам настроение, може да се направя на почтен мъж и да го платя. Но, повтарям, Северната армия ви дължи повече. Помогнете ми само да намеря вещите на полковник Гра!

Помощникът С изпитваше ужас при мисълта, че вече ще трябва да помага само на себе си. Беше му писнало от измислени герои, но все по-ясно в него се прокрадваше съмнението, че самият той е точно такъв герой. Оставаше му само да търси ключа на своето измисляне сред вещите на покойния полковник Гра и да се надява, че ще може да открие там поне предишното си име и да го освободи, а останалото щеше да се присламчи към името.

— Писна ми от книжни герои! — извика той към Юлия. — Тази война се води само срещу книжни герои. Срещу призраци. Изхабихме купища въглени заради твоите етикети, много повече от въглените, които сами създадохме. Свири сбор! — обърна се вторият военен началник С към войника, който още държеше празния буркан от ябълковия ксеркс в ръка и още не беше се сетил да затвори устата си. — Само на войници ще ми станете!

Напред (2/2)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а