Владимир Сабоурин, Работникът и смъртта [допълнено на 29.04.2016]
2015, София, Small Stations Press, 144 с.
Представяне на стихосбирката в Литературен клуб "Перото", НДК, 17 март 2016, 18,30 часа
Представят Кирил Василев - поет, Ани Илков - редактор, Цветанка Еленкова - издател
Документален запис от представянето може да се гледа ето тук. Начало с интродукция от издателката при позоваване малко като на някакво отвъдно към интервю от Силвия Чолева за БНР-Христо Ботев и тройно, нескопосано принизяване: 1. представя се типична книга за издателството - добра литература; 2. понеже е родом от Санияго де Куба, та пишел магически реализъм Владимир Сабоурин, наричан само на малко, че и галено име - географската, да не кажем расовата, предопределеност на литературния стил; и 3. тандемът аз на тебе ти на мене с Кирил Василев. Не беше пропуснат и любим на издателите топос - в афект обаждане по телефона на автора, тук като доказателство за силата на емоционалното въздействие на книгата, но и като наглед как си върши работата издателя, проверявайки фактите и фикциите. Венцислав Арнаудов тъй и не бе представен от Еленкова, явно извънреден гост от последния момент, за който мъжете са се разбрали помежду си. [Едва ли е умишлено това омаловажаване на книгата и на Владимир Сабоурин, просто нерядко хората не разбират какво казват; отделно, че точно този похват на вземане на дистанция надолу по вертикала е особено свойствен на силно ангажирани издател(к)и, които все не могат да схванат, че колкото по възвисяват автора си, толкова повече полза за имиджа на тяхното предприятие, затова пък са петимни да участват в определянето йерархиите на литературната сцена, явно още раздавани по полу-административен ред.] (Изказването на Еленкова започва към минута 7-ма на записа, начало основната схема от представянето след 14-та минута).
14:11 Ани Илков - изненадващо младежки и мек тембър, деликатност на изказа, контраст с ореола на борец и отстояващ позиции. Представя Венци Арнаудов, като предишен редактор на стихосбирка на Сабоурин, с което се оформи двойка редактори, а К. Василев временно малко позагуби от вече споменатата привилегирована позиция на еш с героя на вечерта. Възхитата на Ани Илков от новата стихосбирка на Сабоурин - Работникът и смъртта, надминава дори тази от предишната - "Бакърена фабрика". При това с изненадващо бързо създаден гръбнак. По-хубавата от двете книга, бляскава книга, добре изпълнена, тука трите стила, които съседстват у Владимир Сабоурин, работят хармонично един до друг, не си пречат. Мощта на тази поезия идва от няколкото големи поеми - това е нещо ужасяващо, не може да се чете като проза (тук Илков оборва тезата от интервюто на Чолева); по-скоро поезията на Сабоурин може да се рецитира ораторно, да се изпълнява, тя може да бъде съпроводена с музика, в нея има тежка мрачна, траурна ораторност, особено в трите големи поеми, които са много разновидно написани и са по различни теми. Илков поставя много високо поемата, която се занимава с живота и делото на Александър Фридман, това е дело на руски гений, отишъл си на 23 години, той създава идеята за разширяващата се вселена. Тази връзка между тематизацията на научно и социално и художествено е така да се каже пъзела в част от новите умения на Владимир Сабоурин. В общи линии това е мощта на книгата - в нейната радикална иновативност. Другото в екзистенциален план е радикалността на бунта. Радикалността на бунта е това, в което се осъществяват остатъците от изкуството днес в света. Всичко друго няма смисъл, ако не се бунтуваш.
18:16 Ани Илков прочита Еклесиаст, вносно озвучавайки първото "с".
[Бунтовникът-поет леко дистанцира с изражението на похвален ученик, който дори ударението на своето име не може да поправи, когато грешката идва от устата на учителя-събрат.]
19:25 - Кирил Василев, начало, след несръчност с микрофона, при което К. Василев го пое, без Ани Илков да му го подаде. Смята тази книга за безпрецедентна: 1. Книга, която краде темата за труда от пропагандната поезия. [тук в кратък екскурс върху Кант, който леко ни притеснява пред вид, че К. Василев бил и университетски преподавател, говорившият загатва, че бързо може да премине в други мъжки завери при нужда]; 2. Това е политическа книга; 3. Това е книга, една от много малкото, която съчетава политическо, екзистенциално и теологическо; [Безвкусна мозайка от класични примери, които не ни импонират никак тук, затова няма да ги упоменем]
Това е книга с парадокс - едновременно настоява за справедливост, при това справедливост, която надвишава света на човешкото и която се отнася до цялото мироздание и същевременно предлага космологична гледна точка, която изравнява всичко в този свят. [Тук се питаме ама наистина ли за книгата на Сабоурин се говори или се преразказва нещо теоретично, четено от Василев наскоро.] Ярост и скръб са чувствата, съпътстващи копнежа за справедливост, който няма основания в този свят; надежда без надежда. Трудът е свързан със сакралността, в няколко стихотворение за работници, трудът е представен като молитва, която обаче не назовава адресат. Поезията на Сабоурин, избягва метафоризацията на нивото на отделната строфа, образите са тук фактологични и едри - танкерът е такъв образ. Това е книга, пълна с носталгия към предметността, към вещността на този свят, тя цени трудът и заради сетивния досег с този свят. Владимир Сабоурин е единственият остракиран поет в българската поезия, който Кирил Василев знае. Неговата поезия възпалява нашата провинциялнност. Заради открито сексуалните теми в някои от стихотворенията или заради политическите стихотворения, които биват разпознати като партийни стихотворения, докато те са високо метафизично политически, заради тези стихове Владимир Сабоурин е остракиран от нашето литературно пространство - за неговите книги не се пише, неговите книги не се издават, има препятствия пред тяхното издаване, за тях се мълчи.
31:18 Кирил Василев чете Възхвала на българския етнически модел рано сутрин.
33:50 Венцислав Арнаудов, обещава да бъде кратък. Дори за нечелите Джеймисън е ясно, че поетическото може да бъде трансформирано в политическо действие и това е, което Влади прави, директно действие. Споменатото остракиране е факт и доказателство за политическото действие. Явилият се напоследък текст на Иван Кръстев в Таймс и писането на Сабоурин са забележително несъвместими неща. Тъй като оттам научаваме, че е извършен много конкретен и лоялен избор от хора, Нобелови лауреати, като Валенса и като Горбачов. Изборът се състои в това, че между мирен преход и социална справедливост е избран мирния преход. Ако мирният преход произвежда поезия като тази на Владимир и ако кара някого да крещи поетико-политически и да изразява това социално неравенство, аз не знам дали си струва мирния преход.
36:24 Венцислав Арнаудов чете привечер, а не рано сутрин Възхвала на българския етнически модел рано сутрин - много по-сполучливо.
38:55 - Владимир Сабоурин след всичко, което е чул досега, е започнал да мисли, че е хетероним, че не е точно онова, за което става дума. Едва ли би могъл да рецитира по-добре политическата си поезия, от Арнаудов и Василев и затова ще прочете няколко по-прибрани стихотворения. Парадоксът на радикалните неща е, че те имат нужда от стъпило на земята стабилна гражданска позиция, при което се казва, това е свободна страна, какво толкова в крайна сметка - благодарности на издателката Цвети. Благодарности към Ани Илков и Кирил Василев, без общуването с които тази бързина, в която се случи тази книга нямаше да бъде възможна. Арнаудов подкрепя по възрожденски Бакърена фабрика. Да знаеш, че има някой, който да вярва в теб е изключително важно. Първата ми среща с литературния естаблишмънт е по линията на мистификациите - когато покойният Иван Методиев занесе мои стихове в Литературен вестник, оттам решиха, че това е негова мистификация в духа на Области гъзове. Тогава Сабоурин разбира, че най-прякото слово радикално се докосва до най-голямата фикция и от този момент нататък се опитва дотам да докара директното говорене, че то да се обърни в тотална фикция, в пълна измислица с надеждата, че тази фикция, ще ни спаси, дори да няма Спасител, да няма адресат на молитвите.
46:58 Владимир Сабоурин чете Работници V, Каменни въглища, Из Престъпления на радостта, Работници, Танкерът след дълго предходно обяснение за това колко дължи на Кирил Василев да му посочи Еклесиаст като първо стихотворение вместо Откритият басейн по първоначален замисъла и така в края двойката Кирил Василев Владимир Сабоурин възтържествува за всеобщо смайване. Съдейки по качеството на словесните и на политическите изяви на Василев, достъпни ни в мрежата, вероятно тук по-скоро е замесена необяснима и силна симпатия, при това за съжаление едностранна.
Известни лица се редят за автографи. Понеже не разпознахме всички оставяме всеки сам да си реди имената.
"Това, което особено харесвам в тази книга, е комбинацията от екстатично желание да справедливост, безмерен гняв и всеобемаща скръб. Нейната кауза не може да бъде наречена с по-конкретно име от най-абстрактното: справедливост. При това не само за човешкия род, но за цялото мзироздание. Желание за справедливост, което е напълно необосновано и в разрез с всички факти в света."
Кирил Василев
"Нововъзходът на епико-баладичното писане като естетически ресурс на социалнореалното."
Ани Илков
"Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато ви харесва, предизвиква у Вас смътна носталгия по големите поети на миналото. Въпреки че сте меланхолик, Вашият интерес към новото е още буден. Поезията на Сабоурин Ви допада, защото в нейната тъжна игривост са спотаени някакви далечни апокалиптични тръби."
Бойко Пенчев
От Владимир Сабоурин на Грозни пеликани.
© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени. [ Назад ] |