Васил Тоновски, “Мошеница тъга”
Страница: 2/12
ОРФЕЙ НА КНИГАТА
Не са слова похвални
под черно индиго
Ако и предчувствия
за анатомична ирония
без изтезаващ смях
Очовечен в писмо
и почти парацелз
над мюлиус
Читателю
Друже, ето и всичко
Думи през съня
без кошмар
Когато
пада прах,
не казваш
чиста страница
От кал
и грънчарят
Назад (1/12) - Напред (3/12) 
|
|