Васил Тоновски, “Мошеница тъга”
Страница: 12/12
ГЛАШАТАЯТ САМОЗВАНЕЦ
(Декоративна поема)
3.
Кажи за ропотното разсейване
от пò високите страници,
което да отлага чертите около
произтичащото от тези
на четливостта на разпростиране и
чезнене
За несъмнените разстояния
в картонени и либидинални
подстъпи над разнопосочима
графия от счупване на оригами-
свитъци в`вързопи фикция
и плява
5.1
Разсгънати, но не напълно
заличими фигури —-
без начертание за прекомерно
вписаните възгласи–пейзажи
и без глас проточили се
възвишения, в излива
от поетична супа
сърбани до втръсване —
и без лекета на съмнение
9а.
Като подвижни пясъци следите
се отронваха от видимия дъх
върху следите в пясъка,
налагайки и продължение
на ръкописа
Сън в съня със по-различни
зачертания — проклета
забавачница безименна тъга
изписква през отверстията
на синьото
С извинение за търпеливите
по произход. Все нещо
девалвира брътвежа
и без предупреждението:
“Там поезия”
10.
Към острова блажените са
се износили, подметките им —-
цъфнали сред бурена. Чифт
гумени ботуши са изписани
грижливо в счетоводството
на тайна книга
12.3
Похвалното хвърчило
пада в разстояния
от ветрове, окачващи
посоката–молитва
с поднебесния конец
на слюнката
по височините
Назад (11/12)
© литература плюс култура |*| GrosniPelikani Всички права запазени. [ Назад ] |