Пейчо Кънев, Разходка през стените
изд. Сиела, 2009
Страница: 2/2
Пейчо Кънев
Там където живее Мардж
Снощи беше Сабат: тя се преоблече като вещица. Франк беше окичил стаите в къщата с тъмни гирлянди, борови клонки и маргаритки, а неговата слаба съпруга се бе покрила в нещо като тога, косата ? с цвят на презряла ягода беше окичена с листенца от рози.
“Изглеждаш страхотно”, каза той и изля шотландското в една водна чаша, кимайки със задоволство от звуците на пукане, които излъчваше ледът на дъното на чашата, докато над него се изливаше кехлибарената течност. Малките неща, простите консистенции като тази позволяваха на Франк да е щастлив – или поне го сграбчваха здраво, ако денят му клонеше към лудост.
Беше гладен. Отпи от чашата и хвърли един поглед на прясно преобразената всекидневна. Очевидно Кари беше посетила магазина за вуду-джаджи на ъгъла. Л.А. беше пълен с подобни магазини – малки, вонящи на тамян и билки, настанени до някой магазин за цветя или пекарна. Техните мръсни рафтове са отрупани с мазила, треви, етерични масла и разни други странности.
Добре, че е излизала някъде навън, помисли си Франк. Миналата седмица се прибра от работа и я завари в банята на втория етаж, свита и трепереща на плочките под душа, напълно облечена. След това за него беше много по-добре да си я представя как прекарва следобеда си в упражняването на лошия си испански с някой еквадорски билкар, отколкото да бъде в къщата, толкова плашещо сама.
Той се наведе, за да целуне жена си. Тя килна настрана цветната си глава и потопи розово оцветения си маникюр в мръсната пазарска чанта на пода. На чантата пишеше “Пътища”. Когато извади оттам бутилка с ръчно напечатан етикет, пълна с тъмна, утаечна течност, той трепна. Каквато и храна да има в тази торба, в никакъв случай няма да я яде.
“Това е вълшебна отвара”, каза Кари.
Тя измъкна корка от гърлото на малката кафява бутилка и я разклати под носа на Франк. Той се отдръпна. Острата миризма прочисти ноздрите му по-добре и от амоняк.
“Ами, явно върши работа, отзова се Франк. Ще стоя настрана.”
“Не е за теб, глупачето ми.”
Кари се засмя и запълзя по плюшения бежов килим. Обърна се и обви с ръцете си краката му, положи брадичката си между коленете му.
“Как бих искала да имах отварата по-рано, през лятото, каза Кари. Нали знаеш, преди... – гласът ? се нацепи. – Преди изнасилването”, прошепна най-накрая.
Франк наблюдаваше как обърнатото ? нагоре лице побелява и заприличва на прозрачна маска. Устоя на импулса да положи пръстите си върху очите на жена си и да ги затвори. Сега се бе почувствала достатъчно смела, за да го каже – изнасилване – разтвори челюстите си и изплю мръсната дума. Докторът каза, че когато това се случи, ще е добре. Това ще е прогрес. В продължение на месеци тя само успяваше да изговори едно из... и след това огромно, яростно мълчание.
Мъжът, който нападна Кари, получи името “Крал Ралф”. Ченгетата го бяха пипнали веднага след това. Намериха го подгизнал в алкохол и гордост в бара на Пит, проснат върху барплота, хвалещ се на пияниците наоколо как “опънал някаква барби-кукличка”. По време на процеса Франк се чувстваше повече объркан, отколкото гневен. Под флуоресцентната светлина на заседателната зала, Кралят изглеждаше като безвредно човече, едно нищо, с мишосива коса и с восъчно тънко тяло, което караше в съзнанието да изплуват образи на червеи. Съдията го осъди почти на толкова, колкото заслужаваше. Шест години в Сан Куентин. Там нямаше да има какво да изнасилва, но щеше да бъде изнасилван постоянно. Франк се опитваше да прогони всяка мисъл за напуканите ръце на Крал Ралф, търкащи се в нежната кожа на жена му. Всичко това бе свършило.
Но спомените на Кари за случилото се не изчезваха., Франк тайно беше дал име на болката. Нарече я “Мардж”. Мардж Траума. Не беше се досетил за по-противно име. Кръщаването помогна по някакъв начин да се предпази бракът им – не само от тъгата, но и от хищните очи на съседите. Те всички дебнеха. Погледите, очите им бяха пълни със съжаление, но и с някаква странна форма на извратен глад, примесен с похот. Кръщаването ? с името “Мардж” предостави на Франк още нещо освен мълчанието, срещу което да крещи. Той си представяше Мардж като някакъв уродлив трол, грозен братовчед, който идваше неканен в къщата им в най-неподходящите моменти. В тяхната къща! Мардж пикаеше в коридорите, криеше се зад драпериите и риташе по стените с островърхи ботуши от змийска кожа. И този противен оригващ се трол винаги се прокрадваше през екрана на телевизора в спалнята им, за да настани косматото си тяло върху възглавниците им. В този момент Мардж сереше върху килима във всекидневната, смрадта ? пълзеше по стените, превръщаше ги в заложници.
Франк въздъхна. Не можеше и въпрос да става за вечеря, купена или приготвена от Кари. Май и тази вечер пак ще бъде тайландско: пилешко с пържен ориз и фъстъчен сос. Той вдигна слушалката на телефона и набра номера на “Сомпун”. Обаждаше се толкова често, че готвачът Том Йъм го познаваше още щом чуеше “ало”.
“Ало”, каза Франк. Той стисна слушалката по-силно и премести тежестта на тялото си върху другия крак. Бледото лице на Кари се търкаше в колената му. Тя сграбчи прасците му по-силно и започна да плаче. Франк усещаше как кръвообращението му се забавя – кракът му изтръпваше.
“Ало. Ало, приятелю, същото ли?”
“Същото.”
Франк не беше сигурен дали говори за храната, или за Кари. Дъхът ? беше горещ. Пробиваше си път с влажните си кълба към чатала му. Той прокара нежно пръстите си през обсипаната ? с цветя коса, като откъсваше цветчетата и малките бодилчета, откъсваше червеното от зеленото, и ги пускаше на пода. Тя не изглеждаше да се противи на нежните му докосвания. Мардж се беше скрила.
Кари отърка буза в коляното, затвори си очите и прокара стиснатите си юмруци по външната страна на бедрата на Франк. Той почувства как в него се надига някаква топлина. Захапа устната си в опит да се противопостави на срамното желание да я сграбчи, да я положи в скута си и да затисне мекотата ? с тялото си. Бавно, много бавно, докато сдържаше дъха си, той чу как Мардж се движи зад гърба му. Гледа ни, помисли си той, но ни гледа мълчаливо. Франк разтвори влажните юмруци на жена си и се наведи надолу, за да я целуне, напук на Мардж Траума, тяхната лична противна извратенячка.
“Не. НЕ!”
Кари отвори очи. Отпечатаният в синьото им внезапен шок уплаши Франк повече, отколкото думите ?. Хилеща се, Мардж се показа цялата. Господи, тролът танцуваше. Франк наблюдаваше как пустотата се спускаше върху Кари отново, този път над цялото ? тяло. Той си помисли, че жена му би могла да е марионетка, движенията ? се виеха от отпуснати до сковани: клатещи... крехки... плаващи. Тя се бе научила да се завърта вътре в себе си, да се самоизключва по някакъв начин. За Франк вдървяването беше видимо, истинско, както изтръпналия му крак.
И сега Мардж приличаше на нацист, който се хили, стъпва на пръсти из стаята, пищи и плюе. Нарече Кари курва и Франк глупак, проклет глупак, задето я обича.
“Mein Gott, Мардж, изкрещя Франк, разкарай се!”
Той пресуши последните капки от чашата. Побутвайки Кари, както се бута малко кученце, се изправи и се затътри през стаята за още една чаша.
“Тролът, тролът”, изскимтя Кари и се свря в ъгъла до чантата с билките.
“Зъл трол, зло око, ние водим празен зъл живот, изпя Франк монотонно. Имаш ли някаква отвара за това?”
Той мигновено съжали за думите си. Лицето ? се вкамени и тя се наведе напред –полудяла, ровеше в нещата си, оставени за Сабата, търсеше, търсеше...
“Няма значение, каза той. Аз си имам моя собствена отвара. Анти.”
Гласът му беше нежен. Докато вдигаше наново напълнената си чаша, съзря половинчатата усмивка на жена си.
“Анти-Мардж?”, попита Кари.
“Анти-анти-всичко...”
Франк си провлачи краката като в някакъв пиянски танц. Заспалият му крак се пробуждаше.
“Искаш ли алкохол, малко момиченце?”
Тя най-накрая се засмя. Той извади още една водна чаша и я напълни.
“Обичам те”, каза тихо той и се сети колко беше гладен.
Искаше пилешко с фъстъчен сос, искаше пържен ориз и Кари. Имаше нужда от жена си, липсваше му. Беше време, когато можеше да я докосне внезапно, неочаквано, без да го има този общ съсухрящ страх. Предишната Кари обожаваше секса. Неговата Кари, момичето, за което се ожени, му се нахвърляше, докато спеше, покриваше го със своите извивки и влага и настояваше за секс. И той ? го предоставяше. С наслада, безсрамност, прокарваше си пръстите по голата ? кожа и се усмихваше на въздишките и стоновете.
Беше време, когато Франк хвърляше жена си върху сатенените чаршафи, заставяше я да пълзи – разтворена и смееща се – в тяхното голямо легло, време, когато Франк броеше оргазми, а не танцуващи тролове. Преди появата на Мардж тази отчуждаваща тишина не съществуваше. Кари никога преди това не се влачеше по пода, притискаща краката му към гърдите си, докосваща невидими рани: с формата на ножове, с формата на юмруците на някой непознат. И обвинители като Мардж никога не бяха намирали процеп в мозъка на Франк, където да пропълзят.
Франк се приближи до Кари и взе малкото ? лице в ръцете си. Тя беше толкова красива, с кръглите си чувствителни очи и потрепващия розов кръг на устата си... Франк усещаше шотландското в стомаха си. Беше достатъчно вцепенен, за да повярва, че могат да забравят за всичко, да повярва, че могат да бъдат отново напълно щастливи. Той залепи устните си върху челото на Кари.
“Обичам те”, каза отново.
Целуна носа ?.
“Обичам носа ти.”
“Патладжан”, отвърна засмяно Кари.
Тя флиртуваше.
“Обичам твоя патладжанен нос.”
Франк понижи гласа си и се опита да го превърне в успокояващ шепот. Докосна леко с езика си устните ?. Този път тя не се отдръпна; вместо това, вдигна лицето си към неговото. Той се изненада. “Анти-Мардж отварата явно действаше”, помисли си той. Тролът беше изчезнал. Франк движеше ръцете си по лицето ? и след това надолу към гърлото, докосваше езика на Кари със своя, когато звънецът на вратата издрънча.
“Винаги идват навреме, изпъшка той. Вечерята пристигна.”
Кари тръсна главата си и се засмя.
“Добре, защото съм гладна.”
Тя протегна ръце над главата си и се изви върху килима. Той се ухили. Държеше се както преди, неговата Кари, мъркаща по пода.
“Не мърдай. Остани там, каза ? Франк. Ще се върна и ще те нахраня.”
Той вдигна с показалеца си един кичур коса, паднал върху лицето ?.
“Липсва ми това, много...”
Тя кимна.
“Провери кой е, преди да отвориш.”
“Здрав разум”, помисли си той.
Звънецът издрънча отново. Намръщен, той се потупа по задните джобове, извади портфейла си и тръгна към входната врата.
“Остани там, Кари. Обичам те”, каза отново, преди да надникне през шпионката. Момчето, което разнасяше поръчките на “Сомпун”, носеше шапка на Доджърс и притискаше към гърдите си мазна кафява чанта. Франк погледна през рамо. Тя бе близо до него, изтегната там върху пода, ръцете все още оплетени над главата.
“Виждаш ли? Това е само момчето с тайландската кльопачка, бейби. Отварям му вратата. Окей?”
Кари мигновено се изпъна нагоре.
“Франк?”
“Да?”
Ръката му замръзна върху дръжката.
“Крал Ралф. Когато той свърши, хвърли шепа монети върху мен – прошепна тя – и каза, че всичко е платено. Значи ли това, че съм курва?”
Мардж Траума срита вратата и тя зейна, увисна на пантите. Провря гнусливото си тяло под краката на изпадналия в ступор разносвач. Господи, тролът танцуваше!
 Назад (1/2)
© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени. [ Назад ] |