Преди премиерата на "Тапетите на времето" попитаха режисьора Юлия Огнянова защо чак сега прави тази постановка. Тя каза: накрая човек събира смелост. Мисля, че се е забавила, защото й е трябвало време, за да изравни духа си с този на Константин Павлов и да угаси енергията на тялото си, както беше угаснала неговата енергия. За да има пълна хармония между режисьор и автор.
Константин Павлов - единственият писател от "априлското поколение", който успя да запази духа си чист в калната комунистическа епоха. Но на каква цена - като предостави тялото си на класическите интелектуални изроди за унищожение.
Юлия Огнянова - тази изключителна жена вече е на такава възраст, че с мъка се придвижва в театъра. Но като гледа спектакъла, човек остава с впечатлението, че тя тича... защото духът й тича.
Така се появява този шедьовър. Като го гледам, не знам, да се радвам ли или да негодувам. Питам се дали вождът на "априлското поколение", живата посрана икона на комунизма, Любомир Левчев ще пренесе жалките си телесни останки да види този спектакъл. Ако го направи, картината, която описах, ще придобие гротескни измерения. Защото на сцената този човек (този тапет извън истинското време) е представен по много забавен начин...
Всъщност Юлия Огнянова е нарекла работата си "гротеска".
Записът от пресконференцията преди премиерата на "Тапетите на времето" може да се изтегли оттук или да с епрослуша от аудиоплейъра ни под рубриката Документации