Романът на Оля Стоянова наблюдава начина, по който се прави равносметка. Около нас, в нашето "сега" се култивира твърде много прах от предишното и ние ходим навсякъде с този прах — така може да се формулира водещата лайтмотивното напластяване линия. За да можем да продължим, е необходима такава рекапитулация, която да почиства, да разделя нещата на купчини "трябва ми" и "не ми трябва". Като силен контрапункт е представена темата за "излизането навън", за връщането към едно забравено състояние. В този смисъл може да се каже, че "Лични георграфии" е "екологичен роман", който винаги ни е бил нужен, но досега не сме знаели за това.

Борис Минков


виж откъс от романа

© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени.

Публикувано на: : 2005-08-13
(2807 прочита)