Даровете на света
Нови апокрифи от Антон Баев, Издателско ателие Аб, 2004
Страница: 2/3
Варене на ракия
Гравюра за поета Бандеров
Извън селêто — по пътека стръмна —
се слиза при казана... Майсторът,
надървен от студа и тъмното,
ще викне: “Да ти еба майката!”
Ще метне фаса срещу тебе:
“Келеш, това ли са ти джибрите!”
Клечиш сред тубите приведен
като войник, намерил фиба.
Ще му предложиш от сланината:
дано не го свали първакът!
И в мрака — нажежен до синьо —
караулиш, сумтиш и чакаш.
Оджакът е червена булка.
Дърва да хвърляш — пачки на калашник.
А сред студа, дима и пукота
дъждът обръща се в суграшица.
Комарите бръмчат и хапят.
Наесен стават по-опасни.
Плющиш се по врата: кога ли ще закапе
първакът от тръбата тясна?
Ракията е питие за ада.
Там дяволът се къпе в джибри.
(А Сашо Бандеров в Канада
вари ракия от стафиди...)
80 — на градуси! — на първа глътка.
Дере ти гърлото — бодил магарешки.
А майсторът по потник хърка
сякаш Вазовия чорбаджи Марко.
Тук всеки е герой на приказки,
но не вълшебни — чисто български.
Без баене, без чудеса, без викове
жените ходят по горещи въглени.
Мъжете — край казаните налягали —
сънуват самодиви злобно.
А пушекът се вие над България
като от наргиле над гробище...
 Назад (1/3) - Напред (3/3) 
|
|