литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Месианизъм или обикновена некрофилия
Борис Минков







Митът за рано и трагично умрелите творци не е приоритет на една или две общности. Той се разпространява в различни по своето културно наследство страни, но е особено продуктивен сред славянството. Владимир Висоцки се подиграваше на обсебващата сила на този мит. “Кто кончил жизнь трагически, тот истинний поэт, а если в точный срок – то в польней мере.” Примери достатъчно – от Пушкин през Рембо до Балмонт, и при всички тях ранната смърт се свързва с посланието на избранника. Репликата на Висоцки спрямо мита за твореца-месия се състоеше не само във въвеждането на “срокове”, но и в обръщането на причинно-следствената връзка. Значи тези, които са надживели решително Христовата възраст, не са истински поети. По ирония на съдбата обаче руснаците, който толкова обичаха Висоцки и твърдяха, че го разбират добре, го поставиха именно в редицата на месианистичните творци. Стиховете, които изобличаваха фаталистичната обсебеност, бяха възприети като прозрения, надлежно подпечатани с печата на ранната смърт.

В България фиксирането в трагичната гибел има по-различни основания. Тук фигурата на месията никога не е имала онази притегателна сила, каквато в Русия и Полша. И въпреки това в училищата и до днес творчеството на отделни писатели (на първо място Ботев и Гео Милев) се чете предимно въз основа на биографичните факти на ранната и насилствена смърт. Наистина в българския случай акцентът се поставя не върху мистичните пророчества и мотива за избранника, а върху героичното. И все пак около напусналите рано живота творци се създава един особен ореол, създава се особен интерес. По време на социалистическата Перестройка се обърна голямо внимание върху случая ‚Петя Дубарова‘. Поетичните посланията на отровилата се с приспивателни 17-годишна поетеса бяха изцяло смесени с уроците на житейското й поведение. “Обръщайте внимание на човешката душа, докато не е станало късно” – така можем да обобщим призива на талантливата ученичка. Не случайно този призив беше мощно подет от идеологията, която търсеше подходящ образ за новото “размразяване” на тоталитарния ред. Фигурата на ученическия бунт срещу света на сивия униформен светоглед намери своя идеален сюжет в нелепата смърт.

И днес ранната смърт продължава да предизвиква общественото внимание и любопитство. Този факт е още по-интересен на фона на обстоятелството, че е изключително трудно съвременният българин да бъде впечатлен от каквото и да било. Ще дам два отчетливи примера за това как ранната смърт е тази, която изведнъж извежда писателя не само във фокуса на медиите, но и в центъра на интереса на неговите колеги. Георги Рупчев и Иван Методиев. Приживе те се държаха съвсем умишлено встрани от светския шум и заради това не им обръщаха внимание. Дори твърде тясното и непопулярно писателско братство е склонно да обсъжда творчеството на пробилите в медиите колеги, но не и това на “отшелниците”. Но смъртта на отшелника, гибелта на странния човек обръща реакциите хората. Днес всяко второ стихотворение от продукцията на цяла върволица от импотентни поети е посветено на Иван Методиев, а неговите многобройни приятели реват пред камерите на Националната телевизия.














© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени.

Публикувано на: : 2004-06-02
(1347 прочита)

[ Назад ]


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.05 Секунди