литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Киселите краставички и паметта ни
Борис Минков







Тук искам да разкажа за филма “Good bye, Lenin” (Германия, 2003, реж. Волфганг Бекер, в главните роли Даниел Брюл и Катрин Зас). Защото е не просто пример как доброто съвременно кино не е задължително да струва скъпо, но и показва, че пътят към нашето минало минава не през площадите, а през домовете ни.

Майката на Алекс е получила инфаркт по време на есенните демонстрации в ГДР през 1989. В продължение на няколко месеца тя е в кома, а когато се връща в живота, всяко вълнение може да я убие. Затова синът, който преди падането на стената е бил в редиците на демонстрантите и със своето поведение в известен смисъл е докарал майка си до инфаркта, сега се заема да устрои гигантско представление, за да не разбере тя, че любимото й ГДР е вече минало. Така в дома им са върнати обратно всички стари мебели; изхвърлени са всички предмети на Запада, набавени веднага след обединението. Значително по-трудно се оказва връщането към старите опаковки на хранителните продукти: синът започва да рови в кофите за боклук, за да се снабдява със стари буркани, в които да пренарежда холандските кисели краставички, пълни западното кафе в стари кутии и т. н. Тъй като майката настоява да гледа телевизия, на сина му се налага не само да намира записи на стари емисии, но и да записва нови предавания. Така западната техника дава възможност на вседидневния човек да поддържа илюзията, че миналото все още е тук.

Когато един ден майката напуска дома – тази старателно издигната за нея крепост, и вижда множество вехти мебели пред жилищния блок (знак на истерията за захвърляне на старото), се налага да й обяснят, че отчаяни от живота в родината си граждани на ФРГ масово се заселват в социалистическия Берлин. И тук – забележете! – акцентът изобщо не пада върху сатиричното обръщане, върху вица за това как “хубавото” отивало при “лошото”, защото филмовият разказ е увлечен в хода на непрекъснатото инсцениране, в изглеждащото безкрайно комбиниране, при което улицата сякаш сама навлиза в домовете на хората, а домът се отваря към улицата.

Изобщо революцията е момент, в който домът става еластичен и пропусклив. И никакъв героизъм, никакво изобличение, независимо от това, че в играта на инсцениране неизбежно трябва да се включат и носталгични към социалистическата система хора, бивши доносници и силни на вчерашния ден. Привидно филмът не провежда и никакъв анализ на станалото, не формулира изводи. Дори не настоява на достоверност, въпреки че повествованието се води от името на сина в изложение от дневников тип. Тъкмо снемането на претенцията, която за съжаление съпътства голямата част от разказите за 1989, е централно постижение на филма. Идеологическото се носи не от речите на партийните ръководители, не от преследването на плочите на Битълс или от принудителното подстригване, а от опаковката на киселите краставички, от телевизионния образ на Сънчо за лека нощ, от навика да си крием парите някъде из кухнята.

Докато у нас не си изясним този поглед на идеологическото в делничното, няма да сме напуснали 80-те години. Впрочем превеждането на заглавието на филма като “Сбогом, Ленин!” (!) е симптоматична груба грешка в това отношение. А за домашен прочит по темата препоръчвам книгата на Антония Колева “Картини на миналото, картини на бъдещето” (2001).














© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени.

Публикувано на: : 2004-05-23
(1187 прочита)

[ Назад ]


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.05 Секунди