литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Халтурата никога не умира
Борис Минков







След като през късния социализъм беше проведена борба на широк фронт срещу така наречената тогава халтура, сега – когато пазарът на развлечения се освободи, това понятие естествено изчезна, защото имаше за цел да дава отрицателна оценка на определени проявления в изкуството. Докато борбата срещу халтурата се водеше предимно административно, нейните конкретни проявления не просто се харесваха от публиката, а бяха произвеждани тъкмо за да бъдат харесвани. С халтура се обозначаваше небрежно създаденият творчески продукт: от прочутите пластмасови кучета-химикалки и зарчета-касички, за които свидетелства филмът “ Опасен чар” , до касетките с вицове на Шкумбата.

В действителност обаче произвеждането на халтура играеше важна роля, схващана интуитивно дори от тези, които я заклеймяваха: то даваше на човека една макар и малка, но изцяло частна сфера. В този смисъл небрежността, ниското качество и белите конци на “ съшиване” на търсения продукт не бяха плод на неумение и аматьорство, а нарочна инсценировка, която да подскаже на жадния за развлечение социалистически човек, че произведението (независимо дали това ще е песен на Хисарския поп или фланелка с лика на Саманта Фокс) се създава “ специално за него” , както гласи до ден днешен формулата за поздрав с песен. Така халтурното заявява, че е създадено (подобно на самия живот) за лична и еднократна употреба, че въздействието му е поделено изцяло между един изпълнител (или един колектив изпълнители) и един възприемател (една компания). Тук може да се даде пример с порно-филмите като частен случай на халтура. Те са с лошо качество откъм декор, осветление, лента и режисьорски поглед не защото са нискобюджетни, а защото трябва да създават тази илюзия за еднократност и спонтанност, за домашна направа и моментна импровизация.

Сценката е любим жанр, върху чиято територия халтурата обича да се разполага. Тя носи в името си произхода от 'сцена', заради илюзията, че само подиумът (наричан впрочем още и естрада) дели изпълнителя и слушателя. С един идващ от миналото жест, който казваше “ Микрофонът е ваш” , се инсценира изчезването и на тази дистанция. На същата илюзия за прекрачването на изпълнителския праг разчитат днес не само жанрове като “ поздрави приятел с песен” , “ разкажи по радиото виц” , но и коментарните предавания с живото телефонно участие на зрители, анкетите с “ хора от улицата” , телевизионни предавания като “ Искрено и лично” , “ Море от любов” и т. н.

“ Българското настояще” е обикнат сюжет на днешната халтура. Наложено най-често именно в матрицата на сценката (предаванията на НЛО и Каналето тук са идеалният пример), родното дередже е особено подходящо с това, че – според логиката на халтурата – самото то съществува като самоделка, излизаща сякаш направо от Ганковото кафене. Затова и старите и зле скалъпени вицове продължават да се въртят по не едно и две хумористични (и дори публицистични) предавания не защото са им слаби и изчерпани сценаристите, а защото негласната уговорка между изпълнител и зрител е такава: да установят еднаквия си репертоар и да се радват взаимно.















© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени.

Публикувано на: : 2004-01-10
(958 прочита)

[ Назад ]


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.05 Секунди