| |
Томас Лер Септември. Фата моргана. | Страница: 3/4
Мартин
Щастливите трябва да са умни и пет пъти на ден (както се моли един добър мюсюлманин) да усещат че животът им сполучва като
детска игра
така те биха имали все още няколко добри часа
преди прокудата аз вдишвам спокойно и отивам в кухнята и сварявам кафе с една германска машина която купих съвсем наскоро така по рефлекс в мол Ипсуич като вероятно добро качество както биха направили и повечето американци признавам си (срещу противенето на едно непредставимо близко бъдеще) че се радвам отново да имам къщата за себе си защото въпреки че знам още твърде малко за Мохамед и Мариане съм намерил
Сулейка
отдавна вече и съм сразен от нея и се удивлявам и съм благодарен за бурята която тя (дори след три години все още съвсем лесно) разразява в мен за внезапните пристъпи на спокойно небрежно отместваща на страни няколко книги или стол повдигаща някоя престилка полата един загорял от слънцето мек крак гостоприемност в кухнята или на тясната стълба (там спъвайки се и като наполовина все още оковани затворници накуцващо избягвайки от затвора на нашата колежнопрофесорска сериозност към обърканата ергенска арогантност на моята спалня)
сега съм още
и вече
съвсем сам аз се ядосвам (за ужасния последен път) на Сабрина заради една изплъзнала се книга заставам (вече успокоен) в нейната стая някогашната нейна момичешка стая откакто следва в Кеймбридж тя беше тук съвсем рядко всичко изглежда непроменено като консервирано в своеобразно преходно състояние между хаотично-приказния момичешки свят (ранни поетически албуми и стари Дисни-комикси верни плюшени животни плакатът на една женска рок-звезда) и едва на втория поглед понятния в определена степен таен ред на една млада жена (хронологически подредени списания National Geographic учебници Songbooks романи антологии с лирика PC-Manuals и CD-колода) има го обаче и сега почти празното място на полицата за книги под което тя по мое иронично предложение преди няколко години беше залепила един ръкописен етикет
Свито от татко
тук намирам и изданието ми на Хафис единственото, което полууспешно опитва да пренесе арабската метрика на немски и тук аз
омеквам
като че отблъснат с момичешка ръка (тази на млада пълнолетна) от вече запечатаната вече неприкосновената зона и се отвръщам с усмивка дъщеря която ти отмъква книги е фигура от приказката каквато преди не си и могъл да сънуваш ще отложа закуската почти безоблачната сутрин
на последния ден
е осем часът е аз завързвам обувките си за бягане и нагнездвам рамките на спортните си очила между ушните миди и късо подстриганата коса на слепоочията (сребърно прошарена като на язовски татко каза тя) и излизам на дървената веранда с изглед към една голяма тревна площ на North Pleasant Street предусещането за есен вече лежи на устните мисля с предварителна радост и една определена благоговейна безпомощност или страхопочитание за петия сезон от годината който ще покрие хълмовете наоколо града с огнена завивка шума (кръвта на Голямата мечка както се нарича в индианските легенди) със завихряния от медени ярки портокалови виолетови светлокафяви кестеняви в цвят умбра
листа
които се носят по сините огледални линии на улиците които обгръщат като шумолящо огнено море белите дървени къщи придават им един почти възвишен гланц като че лакираните им дъски са мрамор като че розовите камъни и сладкарският гипс по общинските сгради са просъществували в продължение на хилядолетия често след това сядам в колата и излизам извън града към Metacomet Trail или пък до Holyoke Park ходя много и най-дългите ми и най-самотни маршрути в този безсънно красив сезон който налага едно щастие с непонятно тихо отчаяние за мен представят от край време може би по необходимост просто само нещо такова като вроден недостатък на не всъщност на всяка идилия
като фините линии на пречупвания микропукнатините които сега се очертават в дълбокото Мураново стъкло на небето неподлежащи на забърсване неподлежащи на отстраняване освен със
забрава или това са
пукнатини в стъкленото тяло на моето око пукнатини от бъдещето понеже ти не можеш да понасяш колко ненакърнимо би могло понякога да ти се стори миналото докато търсех изданието на Хафис в стаята на Сабрина погледът ми падна за пръв път върху една кутия от обувки на чийто капак тя беше закрепила две пощенски картички една показваше черно-бяло една египетска певица с един вид парцал на главата трябва да беше снимка от петдесетте години докато другата цветна и актуална беше рекламна торбичка на един калифорнийски лозар под надслова Really Dry Red Wines се виждаше пустинен пейзаж, а на преден план до каменна маса един ориенталец в наметало на бедуин с късо подстригана бяла коса и черен мустак който гледа искрящо червена чаша вино един изразителен сериозен мъж на моя възраст приблизително и ми се видя неслучайно защото преди месеци Сабрина ми беше обяснила че съм се нуждаел от някого за да намеря пътя си към Ориента и беше имала пред вид един колега от Факултета за Изследвания за Близкия Изток към който най-сетне трябвало да се обърна с молба да ми окаже културна помощ струваше ми се че се нуждая само от един поглед (не от съдържанието на кутията) един съвет една библиография но сега ми е нужно много повече от колега а именно
Хафис
(от брат)
на дървен стол пред каменна маса чашата пълна с течния рубин кръвта от сърцето на ангела който някога ще ни отвори очите на края на съня живот трябва ми някой който ще ми помогне да разбера всичко едно
Отражение (1)
В чашата ми огледалият образ
който не обяснява, как е възникнал
Орнамент от време, от светлина,
велият пулс в моята ръка.
В моята къща скорпион
който бялото жило СЕГА
забива дълбоко в своя собствен тил
докато в съня самолетът го намери.
Върху един небесен лист от вино
се носи тихо от Изток на Запад сънят.
Полетът, стоманата, нефтът, смъртта.
Един пръст пише го на стената:
От кръвта става стъкло, от стъклото става пясък.
Назад (2/4) - Напред (4/4) 
| |
| |
Още сведения | публикувано на сряда, септември 01 @ 15:02:56 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под: Септември | От немски | проза |
7522 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 5 Гласа: 1

| |
Инструменти |
Версия за печат
Препраща на друг
| |
|
"Септември. Фата моргана." | | 1 коментар |
|
|
|
Коментари за Томас Лер, Септември. Фата моргана. (Оценка: 0) от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на сряда, септември 01 @ 16:48:39 EEST (Сведения за читател ) | Коментари за Томас Лер, Септември. Фата моргана. ето този линк.
|
|
|
|