Калоян Праматаров
Стихове | Страница: 4/5
Зима
Докосване. Лилави, печални
на тъмносиньото стъкло снежинки – замръзнали, неми и ледени
Завъртели се вихрено по пътеки неведоми, трупат се в селското гробище.
Дух на момиче – Дявола води я.
Луната огрява дърветата стенещи
Вятъра свири им тъжна мелодия.
Топло е в стаята, търся ръцете ти-мрежи
Говорят телата
Глътки оранжеви, меки, цигарени
Огънче-слънце угасва, предава ни.
 Назад (3/5) - Напред (5/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, август 23 @ 21:58:36 EEST изпратено от sonm
Подведено под:
| * | поезия |
6136 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 5
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|