литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Стефан Гечев
Играта на сенките
Страница: 2/4




ПЪРВА ПРОПОВЕД НА ПОП БОГОМИЛ


Не дойдох, братя, да ви поучавам,
а да се изповядам.
Защото най-добра поука за човека
са греховете на съседа.
Не съм дошъл да ви раздавам хляб,
а да ви дам да разберете, че сте гладни.
Не съм дошъл да ви освобождавам,
а да ви дам да разберете, че сте роби.
И ви не нося светлина,
а само вятър.
Не се страхувайте от вятъра, не бойте се!...
От него се боят доволните –
тез, дето искат вечно да е тъй,
както сега:
да пада вечно плодоносен дъжд — над кротките им ниви,
да грее вечно животворно слънце — над тяхната земя,
да няма мълнии и бури — над тяхната глава,
да не прииждат черните реки — до къщиците техни.
А вий не се страхувайте от вятъра.
Той кара ниски, гойни облаци, подобно крави,
в утробата тъжна им се спотайват
потопи гняв и бури със светкавици.
Дойдох да ви се изповядам, братя! –
Че аз съм вятърът и искам вие също
да се превърнете на нежни ветрове. Ако ли не –
ще си останете навеки тъжни роби,
без даже да усещате това.

(А след това на учениците си рече:)

На вас пък казвам тъй:
Най-бързият и труден път към свободата
е подчинението. Само намерете
най-лошия и злобен господар
и му се подчинете. Роби му станете
и всичките му воли изпълнявайте.
Тогава всеки ден сърцето ви ще става
все по-широко и свободно за света.
А като сетите, че господарят вече
е станал роб,
тогава напуснете милостиво,
дома със лаконичното му царство,
за да помете
          към царството на свободата.








ВТОРА ПРОПОВЕД
(За лука)


Както и друг път съм ви казвал, братя,
под този същия столетен дъб,
обкичен с конци и със мъниста –
огромен бог на прадедите ви – изходих
безкрайни прашни пътища пустинни
и снежни планини и равнини горещи
с напукани от глад и жажда устни.
Какво съм дирил аз, безумният, тогава?...
Аз дирил съм своя бог.

Знам, нявга бях служител на Разпнатия,
ала когато вникнах, се задвоумих:
умрял – а после?
След това възкръснал!
А после? После?...
Щото, ако няма „после“
          ще има само една скучна вечност,
което, в крайна сметка, значи – смърт!
Бог смърт ли е?

В една земя далечна
се кланят на друг бог. По ми харесва,
защото не е сам: насреща има друг, на него равен.
Та можеш да избираш вече с кой си.
И двамата се бият вековечно.
Тогава след въпроса идва отговор:
– борба!

Душата ми се съблазни да вдигне меч
и да се бие – да надвие себе си,
ведно с единия от тях, когото бях избрал.
Но после си помислих, че е грях
единият над другия да тържествува,
защото после ще остане пак един
и всичко ще започне отначало
и няма пак да мога да избирам.

И отврати ми се издън душа душата
от чужди богове и от безверници.
Затуй поех обратно път към вас,
към родната земя със пъстри длани.
И сплитаха се пътища пред мене
като голяма паяжина, хвърлена
от демони и богове, за да ме хванат.

А да налучкам верния си път до тук,
ме водеше едничкият ми спомен –
мирисът на лука!

Ах, мирисът на лука,
препържен вън пред къщата от мама,
или начукан със юмрук от татко. Двама
седиме и преглъщаме със хляба
лютивите му вкусни люспи... Знайте, братя,
земята е от дявола създадена
и мъдрите от нея се отричат.
И все пак, да оставим на монасите
да мрънкат и свети слова да сричат,
а ние да живеем като лука:
да храним хората и да ги караме да плачат!...

И тъй, дойдох не да ви проповядвам утешение,
нито страдание. А дойдох да ви кажа –
да се отричате от всичко, що обичате,
и да обичате това, което ще отричате.

(А насаме пред учениците си рече:)

Ако разбирате не думите, а смисъла,
вдълбайте в паметта си туй написано:
за да постигнете духовната сполука,
ви казвам аз, учителя ви, изтребете лука!
Ала когато тръгнете за Рая,
вземете луковица със опашка дълга.
Със люспите, безкрайно-непостигнати,
тя би могла, все пак, да ви потрябва,
ако речете след това да се издигнете
към бог
          – или да слезнете към ада!...









Назад Назад (1/4) - Напред (3/4) Напред



  
Накратко
Орфей
Проповеди
Мистерии
Сенки и игри

Още сведения

публикувано на понеделник, август 16 @ 21:47:06 EEST изпратено от iivanov

Подведено под:
Антология | * | * |

4944 прочита

Още в тази връзка
· Стефан Гечев


Най-четеното в блок Антология:
Песни за Ата


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 3


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Играта на сенките" | | 1 коментар

Коментари за Стефан Гечев, Играта на сенките (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на понеделник, август 16 @ 22:13:57 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Стефан Гечев, Играта на сенките ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди