Лъчезар Лозанов
Стихове | Страница: 4/5
Сателит
Сателитите плюят гюлета.
И аз ще те следвам подобно гюле
с остатъка от моя живот,
с нитроглицерина, който е достатъчен
да разхвърля къщите и езерата.
Оръфлякът от живота не е много –
разхвърлян от привички
привидни съдружия, стълпотворения
на роднини и консерви грах,
консорциуми от страх и желязо.
Смехът с избодено око
е вътрешността на един компютър,
който преглътна всички видения,
изпочупи ги, изсра ги –
мускулът му не беше хард.
Нищо не му беше хард,
освен очите с които го гледаш,
с които си завързана – 2 конеца
в средата – копчета,
ръцете ту се сближават, ту се разбягват,
усуква се хард-времето,
копчетата се въртят подобно диск:
виждаш неща, които няма,
омеква хардът, по който цифрово шляпат с боздуганчета
крали маркчета крали маркучета,
кучкарник от нули и единици –
бултериери, които ще ни разкъсат,
ако не приемеш татула на моите думи,
не само думи – и други хлъзгавости
кожа, коси – все ирационалности
2 гюлета с голям остатък
нитроглицерин. Разболявам се и аз от моногамия
жълтеница е, рубиола, едра шарка (след това не повтаря)
наедряла – хакер, влязъл вместо вирус в компютъра подобно
марка ”Крали Марко”, трейд марка
да си траем, да трупаме трохите,
които ни хвърля един сателит –
раззинал гладна уста към небето.
 Назад (3/5) - Напред (5/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, април 03 @ 10:58:27 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
| * | поезия |
6311 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 6
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|