Ивайло Иванов
Брачни песни | Страница: 3/5
Празници на спалнята
Завил съм се с юргана през главата
тъй както в свойто детство се завивах
с постелята — и вдигайки фалшива
тревога, карах баба да ме търси.
Или тъй както — юноша — отивайки
на гарата, аз виждах продавачката
да хърка зад гишето, леко дръпнала
перденцето във обедна почивка.
Или тъй както — зрелостник — във храма
съзирах аз свещеникът да дръпва
завесата пред двери си царски
и мълчалив, причастието да „потребва”.
Така съм се завил, защото имам
причина аз да връщам свойте възрасти
и да празнувам Празника на спалнята,
понеже днес тя беше осветена.
А как бе осветена, ще разкажа,
но не сега, защото откъм банята
се чува леко хлопване и бавно
към мене идва моята любима.
Завеската аз дръпвам: „Заповядайте!”
А тя отвръща: — Качвам се в купето ви.
Но само ако бъде първа класата
и ако е потребването пълно.
 Назад (2/5) - Напред (4/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, декември 22 @ 07:45:32 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
Семейни дългове | * | поезия |
10337 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.97
Гласа: 36
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|