Ивайло Иванов
Брачни песни | Страница: 1/5
За фигурите
— Щастлив ли си — ме питат — от това,
че пишеш стихове? — Щастлив съм — казвам, —
но двойно по-щастлив съм аз от факта,
че те не са особено дълбоки.
Защото мойте стихове — уви — това са
следите сребърни, които аз — кънкьорът —
изписвам по пързалката на белия
и леден лист. И би било прекрасно,
ако пързалката бе в зала, ала тя
е върху езеро. А пируетите красиви
тъй се и казват: стилни фигури.
Но гледам те да са по-скоро виртуозни,
отколкото дълбоки. И съм прав,
защото ако още мъничко натисна
кънката на писеца, после още,
ледът ще се продъни — и завинаги
аз ще постигна „бездната на смисъла”,
но мене вече няма да ме има.
Така че с тези сребърни терцини
да почетеме не дълбочината,
а красотата на изписваните фигури
и сексапила на партньорката, разбира се.
Напред (2/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, декември 22 @ 08:45:32 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
Семейни дългове | * | поезия |
10397 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.97
Гласа: 36
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|