Бети Файон: Дишащия хълм - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Любовни писма

Кариерата ми на писателка на любовни писма започна доста отдавна. Иска ми се да съм запазила копия на някои от тях, обаче като си помисля, едва ли ще ви се четат такива сантиментални неща. А и копия на любовни писма — това си е лъжа на лъжите. (И Фредерик, недей да лъжеш че помниш или пазиш копие от писмата си до Алис.)

Но последното беше забавно.

Обикновено г-н А. върви по коридорите, там, където най-често случайно го срещам. Да ви запозная: Г-н А. е един едър, приятен господин на средна възраст, почти винаги много забързан (летен псевдоним Дишащия хълм). Да кажем, че има съвещание. Горкият г-н А., той наистина има поне по 3 съвещания на ден. Тук ми се иска да се отклоня и да ви опиша как ходи г-н А. Съвсем накратко: ръцете му приличат на две гребла, служат да загребва въздуха. Коремът му е изпъчен, а ръкавите на ризата му са най-често навити. Капитан на кораб, който обаче е започнал кариерата си като юнга, миещ с четка палубата.

Боже мой, Мари не е виждала г-н А. вече няколко дена. Можете да си представите как се измъчва. Онзи ден, докато нещо е работела на компютъра, е изрязала малки листчета, ей така, от обратната страна на използвани листове. Написала е няколко начала на писма, или по-точно това, което е пропуснала да каже на г-н А. през тези дни. Не че Мари си говори с г-н А. По-скоро като го види си навежда главата, обаче все пак има неща, които му се иска да му каже.

На първото листче Мари написва:
Добро утро, г-н А.

На второто:
Добър ден, г-н А.

На третото, само
Да

На четвъртото
Не

На петото, за да има все пак едно с нещо по-конкретно:
Защо Ви харесва толкова много Краси Т.?

(Не че е нужно да знаете, но Краси Т. е един концептуален художник, който г-н А. много харесва. Така че този въпрос правеше останалите да звучат горе долу оправдани.)

Мари носи листчетата в десния, после в левия, джоб на дънките си, поне три дена. Започнаха леко да се смачкват, а тя не знаеше защо ги носеше и как така щеше да ги даде на г-н А. Дори да идваше Нова година и това да бяха не мънички листчета, а картичка с поздравления, пак не би било много подходящо да се дават на стълбите или на коридора... Но Мари знаеше че има нужда да даде тези листчета, и дори, ако имаше възможност, щеше да направи от тези общо пет различни листчета летящи конфети, и като мине г-н А.... Както виждате, Мари не беше много изобретателна, а любовните й писма не бяха с повече от пет изречения. Затова искаше да приложи ефекта на Валтер Бенямин за какво беше там, на изкуството в ерата на..., забравих каква репродицируемост.

Днес тъкмо имаше да плаща нещо на счетоводителката на третия етаж.

Счетоводителката беше влюбена в домакина, който в момента взимаше от нея някакви пари, за да купи някакви... домакински си неща. Двамата бяха много заети в разговора си и дори не погледнаха Мари. Мари си мислеше, че днес е крайно време да даде листчетата. Беше петък, беше ги носила цяла седмица в джоба си. Като виждаше, че така или иначе никой не я забелязваше, тя бръкна в джоба си, за да извади листчетата, за да е готова, ако случайно... Но го направи малко нервно и те паднаха на пода. Тъкмо се наведе да ги вземе и чу гласа на г-н А. откъм края на коридора. Ужасно се притесни, но нямаше много изходи. Листчетата бяха в ръката й, а г-н А. с едри крачки наближаваше чупката на коридора, там където никой нямаше да види какво му дава Мари. Тя хукна и го настигна в гръб, като го докосна по рамото на сакото. Той се обърна учуден и сериозен. Тогава Мари подаде първото листче с Добро утро. В голямата му ръка листчето изглеждаше още по-незначително, да не говорим, че вече беше към 11 часа. Когато втренчен той го прочете, тя му подаде следващото, а той съвсем машинално бутна с палеца си първото в едрата си шепа и пое Добър ден–листчето, прочете го и от устата му излезе нещо като „А-а“. После с пръстите пак на същата ръка прибра в шепата си второто и пое листчето с Да. Тогава Мари се поколеба, взе си го обратно, като наум се чудеше кое листче следва и дали трябва да даде Да или Не. Държеше ги едно до друго и се колебаеше около секунда, но после все пак му даде едното и веднага след това другото. Тогава, като прибираше все така в едрата си шепа листчетата, г-н А. най-сетне пое и петото и се зачете...

Мари хукна в посока към стаята на счетоводителката, като че нищо не се беше случило. Г-н А. продължи пътя си по коридора в обратната посока. Всичко наистина стана в чупката на коридора. Като леко се извърна в последния момент тя забеляза как той си бръкна в джоба, на сакото или на панталона, не беше сигурна.

След това Мари цял ден се чуди какво ли може да направи един мъж като г-н А. с пет малки листчета в джоба си.

Напред (2/5)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а